Животът ни е стълбица, която води към Бога и Неговото Царство

Евангелски текст /Мк. 9:17-31/:

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."

"Четвъртата неделя на Великия пост е посветена от Църквата на паметта на преподобния Йоан Лествичник. Той е игумен на Синайския манастир през VІІ век и автор на прочутото произведение “Лествица”, което означава “Стълба”. Защо точно този скромен монах е определен да бъде патрон на една от най-важните недели в православния календар? Това съборно решение на Църквата не е случайно, а има дълбок смисъл.

В първата неделя се утвърждава, че нашата вяра е православна, т.е. истинна и правилна. Втората неделя на св. Григорий Палама е свързана с идеята, че вярата ни е вътрешна, вяра на сърцето, вяра, чрез която постигаме общение с Бога. В третата, Кръстопоклонна неделя Църквата ни напомня, че нашата вяра не е от този свят, че тя е самоотвержена, кръстоносна, която понася и търпи всички житейски скърби. И накрая, в четвъртата неделя Църквата ни сочи, че нашата вяра е аскетична, подвижническа, вяра, която изисква самообладание и постоянна борба с бесовете и страстите. Този път на духовна борба чрез аскетизъм ни е предложен в житието и "Лествицата" на преп. Йоан. "Лествицата" има 30 стъпала, колкото години е живял Христос, преди да започне Своята проповед. Тя е истинска енциклопедия на дълбинната психология в духа на най-добрата православна традиция. В нея се открива цялата пъстра гама на човешките грехове – гордостта и тщеславието, хитростта и лукавството, сребролюбието и скъперничеството, чревоугодието и разврата, многословието и клеветничеството, гнева и злопаметността, лъжата и клеветата, мързела и сънливостта, малодушието и страхливостта. Изкореняването на всяка една от тези страсти и насаждането на противоположната добродетел представлява едно стъпало, което трябва да се постигне, преди да се стъпи на следващото. Св. Йоан смята за главни страсти или помисли славолюбието, сластолюбието и сребролюбието, които пораждат останалите – гнева, злопаметството, унинието, тщеславието, гордостта. Но в 14-та степен (стъпало) той също пише за седем страсти, като пояснява, че тщеславието е само начален етап на гордостта.

Може да прозвучи странно, но първата степен на "Лествицата" е свързана с отричането от света. Под "свят" се разбира антихристиянската и антиморалната атмосфера, която ни заобикаля. Повечето днешни християни смятат, че отказът от света е призвание и задължение само на монасите, което не е вярно. Отричането от света при монасите трябва да е външно и вътрешно, а при миряните – само вътрешно. Този, който не се отрече от света, ще бъде осъден заедно със света. Независимо къде, кога и как живеем (може да имаме професия, семейство, деца), ние не трябва да насочваме интересите си само за постигане на житейско благополучие. Не е редно да превръщаме здравето и благополучието си в самоцел, защото те са само средства за постигане на спасение във вечността. Апостолските думи "Не обичайте света, нито което е в света" (1 Йоан 2:15) не са отправени към монасите, каквито през І век още не съществуват, а към всички християни. "Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21) – казва Спасителят. Ако действително искаме нашето сърце да бъде с Бога, трябва да скъсаме със света. А ако не ни достига решителност да се откажем от нашите безкрайни светски желания и страсти, следва да благодарим на Бога, че ни изпраща страдания, с които като че ли насила ни откъсва от света. Може би най-голямото страдание е, че губим нашите любими роднини и приятели. Ако не пречупим себичната си воля, което е по-лесно, Бог ще пречупи нас, което е по-трудно. Ако за грешника е писано, че "ще бъде съсипан – без изцеление" (Прит. 6:15), праведникът ще приеме сломяването като възможност да се покае и поправи."

Архим. доц. д-р Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" - тази седмица прочетох, че Държавен фонд "Земеделие" отпуска финансов ресурс в размер на 30 млн. лева по проект, касаещ хуманното отношение към свинете в България. Проектът ще помогне на фермерите да отделят повече площ за отделно животно, да го хранят с не толкова вредни фуражи, както и да му се осигури 11 часа осветление за денонощие. Съвсем сигурно, с усвояването на тези 30 млн. лева, българите ще станем по-хуманни към свинете. Тук изниква един твърде дълбок и философски въпрос. Явно за свинете са нужни 30 млн. лева. А за хората? Изчислете колко пари са нужни да се отпуснат, за да упражняваме по-хуманно отношение един към друг? Не знам защо, но все си мисля, че нещо бъркаме формулата. С повече пари няма да станем по-хуманни нито към свинете, нито един към друг. Човекът, комуто дават пари става единствено по-богат, но не и по-хуманен.