За реликвите в нашия дом

За националният празник на България - 3 март музеи и галерии подреждат специални експозиции, театри и читалища подготвят тематични постановки и концерти, разчистват се пътища и пътечки до паметници и лобни места. Поканени от медиите или привлечени от афишите, ние гледаме, слушаме, поднасяме цветя. И се завръщаме у дома, където в някое прашно ъгълче или стар сандък лежат реликви не по-малко уникални от изложените.

Преди малко повече от 10 години беше разбита къща-музей във видинското село Ново село, от която злосторниците откраднаха само две неща – менче и кама. За тях това беше бакър и желязо, а камата е от Илинденско-Преображенското въстание. Щик от стара пушка, с която прадядото защитавал обсадения Видин, бил даден на майстор да изкове от него нож. При това стоманата не е от най-добрите, казва железарят, какви по-добри парчета има за ножове. Познанията и родолюбието спасяват тази реликва от унищожение. А колко национални носии се изхвърлят на боклука. Преди години се наложи да тъчем в новоселското читалище престилки от най-старата новоселска носия, защото трудно можеше да се намерят за всички самодейци. И само месеци след това една от жените дойде с носия, изхвърлена на селското сметище. Понякога в читалището идваха жени, за да подарят ризи, престилки или елечета, защото децата им не ги искат, а те биха искали да се запазят. А се намират и чистници, които направо ги пъхат в контейнера за боклук, заедно с умалелите или демодирани дрехи и разкривени обувки.

Все повече домове в Северозапада се затварят. Нека отворим очите на нашите деца и внуци за ценността на реликвите, които съхраняваме, за историята, която носят в  себе си. Защото се гордеем, че България е запазила името си повече от 13 века, а трудно можем да проследим рода си за повече от 100 години. Да вървим напред и да не забравяме корените си.