Доц. д-р Нарцис Торбов - живот между античността и настоящето

Той е роден на 17.01.1963 г. в град Враца. Средното си образование завършва в родния си град в Техникума по мeханотехника "Н. Й. Вапцаров" през 1982 г., а висшето - във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" през 1989 г. с магистърска степен по история. 

Доц. д-р Торбов е известен като ръководител на археологически разкопки на тракийски надгробни могили за периода 1991 – 1998 година. Прави археологически проучвания на античната крепост Вариана при Оряхово, антична пътна станция при град Белоградчик, антично селище при село Паволче, антична и средновековна крепост край  Враца. През лятото на 2017 години работи на терен на няколко места -  на Вратцата, в местността Градище и в Мездра. Преподава история и археология във филиала на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” във Враца. Семеен, с една дъщеря.

"Това е балансът и всичко се получава вследствие на една упоритост и един целенасочен труд." – убеден е доц. Торбов.

Поводът да защити дисертация на тема "Тракийско въоръжение и снаряжение между Дунава и Балкана – III-I в. пр. Хр." е неговото вътрешно убеждение, "че човекът, който се занимава с наука, трябва да има съществен принос. А този принос се свежда до това да се защити дисертация."

Най-важното за един човек според него е "да живее във вътрешен мир със себе си, и той да бъде удовлетворен от това нещо, което прави. И тогава няма да тормози околните. Времето минава, а най-важното е човек да има уважение към самия себе си и към околните."

Рогозенското съкровище е съкровището, с което се гордее  Регионалният исторически музей. Много интересен  е начинът, по който се открива съкровището от археолозите.  То е заслуга на археолозите и не е открито случайно, а по логически предположения. Според доц. Торбов едно съкровище не може да създаде една голяма картина от пъзела на древността, то не може да запълни цялото пространство. И въпреки това към него има голям интерес. Защото то е вечно и стои над човешките съдби и преживявания, над дребните човешки проблеми.

"Според мен находките от Могиланската могила са много по-интересни от рогозенското съкровище. '"Могиланската могила във Враца" е много важна за цялата страна, защото в нея са открити особено богати погребения." – допълва археологът, който е хабилитиран именно с монографията "Могиланската могила във Враца'' с научно звание - старши научен сътрудник втора степен.

Доц.Торбов е проучвал могили на много места в България. Особено интересна е тракийската могила в Търнава, където намира погребение с трупоизгаряне. Отказва се от работата с тракийските могили, тъй като за тяхното проучване е необходим стабилен финансов ресурс. 

В разговора си  засягаме и проблема с иманярството.

"На нас, археолозите, иманярството ни пречи. Не става дума за това, че те намират някакви ценности. При намирането на тези ценности, те разрушават останалото. Един от техните методи е да се използват трактори с едни огромни плугове. Прави се дълбока бразда и като мине през едно жилище, то престава да съществува. И излиза от археологически контекст. При иманярството има и друг аспект, който е социалният. В нашите села се шири безработица и мизерия и много хора се чудят по какъв начин да изкарат някой лев." – разсъждава доц. Торбов.

"Обнадеждава ме това, че нашият отдел работи много интензивно. Като се обърна и погледна настрани Видин, Монтана, Плевен, та даже в някои отношения Ловеч и Велико Търново ние, в нашия музей,  извършваме  доста интензивни археологически разкопки. И това е едно пожелание към моите колеги от музеите в българския Северозапад  да намират възможност да извършват археологически проучвания, защото времето си минава и никой нас няма да ни чака. Финансирането, което ние получаваме е от община Враца и аз съм благодарен  на община Враца и на ръководството на музея, че са намерили средства да ни финансират." – обяснява доц. Нарцис Торбов.

Той се чувства удовлетворен в професионален и личен план и пояснява:

"Защото, когато човек е неудовлетворен, а е станал вече на 55 години какво да направи, да се обеси ли, да се удави ли? Удовлетворен съм, защото смятам, че за тия години съм понаправил нещичко. Въпросът е друг. Какво аз съм направил не зависи от моята лична оценка, не зависи и от оценката на околните. Какво съм аз направил ще се разбере след години, когато не съм между живите. То тогава се разбира. Защото има хубава приказка "Животът прави едни хора по-велики от другите, но смъртта определя онези, които са бележити."  – обобщава доц. Торбов.

Доц. д-р Нарцис Торбов отправи и своето пожелание към слушателите на радио Видин:

"И пожелавам на всички дано да ни провърви в рамките на тоя български Северозапад, защото където и да отида виждам, че хората са се притеснили. Та моето пожелание е хората да бъдат по-щастливи и ведри."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.