Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Комунистическият период 1944-1989 година в учебниците

Снимка: Радио ВИДИН

Наскоро беше утвърдена учебната програма по история и цивилизации за 10 клас, която включва изучаването на комунистическия период в българската история от 1944 година до 1989 година. След дългогодишни дискусии по темата, продължаващи и до днес, програмата със задълбочено изучаване на тоталитарния период влиза в сила за учебната 2019/2020 година.

В "Посоките на делника" потърсихме отговори за новата програма, нейното значение и промените, които води със себе си. България е единствената сред бившите комунистически държави-членки на НАТО и ЕС, в която комунистическият период не се изучава подробно. Можем ли реално да говорим за революционна промяна, когато обсъждаме приетата нова учебна програма? Ще изучава ли тя толкова подробно комунизма?

Всички знаем фразата, че "колкото повече се променят нещата, толкова повече остават постарому". Дискусията за тоталитарния период в нашата история и неговото присъствие/отсъствие в учебниците не е от днес, нито от вчера. Според статистиката, 79% от българите от 16 до 30 години не са запознати с времето на комунизма. Обсъждането на този период няма да спре, но възможно ли е присъствието му в учебниците да крие подводни камъни? Колко съществена е промяната, която носи новата учебна програма за 10 клас? И защо има остри реакции и коментари по темата за присъствието на периода в учебниците?

"Обучението по най-нова история и съвременност, както пише и в сега действащите учебници, подсказва, че един от принципите на историята е дистанцията на времето. Дистанцията на времето няма как да бъде спазена, когато говорим за съвремие. Ако погледнем глобалната концепция на образованието по история, която е заложена още от старата програма, ще видим, че се акцентира върху изграждане на умение за мислене, умение за анализ, ценности и нагласи. Ако съвремието бъде поставено чрез учебниците и помагалата на принципа да се изследва историята, да се дават минимум две различни гледни точки, да се изграждат в учениците умения да анализират, да бъдат безпристрастни, да се избегне субективната оценка, не виждам никакви притеснения в новата учебна програма", каза Валя Александрова- учител по история в ГПЧЕ "Йордан Радичков" Видин. Тя посочи, че обществото не трябва да се плаши от присъствието на тоталитарния период в учебниците и добави:

"Това, което породи дебатите, е тази част от знанията за тоталитарно общество, която визира и касае българската епоха. Една епоха, която е много близка до нас. Добре е хората да видят какви понятия са заложени в новата учебна програма. Няма как да не повтаряме грешките на историята, ако не говорим за тях. Има основания уроците за социализма в България да бъдат разширени. Единственият начин да не се допуска това да се повтаря, е хората да знаят какво се е случвало".
Валя Александрова отбеляза, че "още с построяването на програмата и тръгването на дебата за новите учебници страстите български веднага излязоха на сцена".
Припомняме, че дори с разширено изучаване на комунистическия период, материалът за 10 клас не включва само българска история, а световна обща. Включени са понятията: комунизъм, съветизация, диктатура на пролетариата, народен съд, репресивен апарат, трудово-възпитателни лагери. Учениците ще проследяват промените в политическото развитие на България след Втората световна война, преходът от народна демокрация към съветизация, заложено е да "се разбере ролята на СССР" за налагане на комунистическия режим в България. 

Един подобен разговор неминуемо води към част от същинския проблем, а именно политизираната страна на дебата за комунизма в учебниците. Няма как да се избегне субективната оценка на епоха, която е съвремие. Валя Александрова беше категорична, че не трябва да има притеснение, що се касае до новата учебна програма:

"В старата учебна програма нямаше наложена бариера- например за лагерите. Учителят е имал възможност да показва на учениците- дали с документални материали, дали с архиви. Учебната програма винаги е давала опции пред учителя", обясни Валя Александрова относно евентуални ограничения и пропуски в програмата и продължи с мнение за всеобщата дискусия, в която се забелязва поляризация и пристрастия:

"Страх няма, но по-скоро- опасение, сред хората. Образованието е обществена поръчка, затова не трябва да има злоупотреби с историята. Начинът, по който се изваждат фактите, по който се композират фактите, може да породи отношение. Новите учебници няма как да нарушат новата учебна програма. Образованието цели да постигне изпълнение на основен минимум. Тук се заражда цялата дискусия- ще се справи ли авторският колектив, който все още не е излъчен". 

Всъщност важно е кой пише по темата в учебниците, а не дали трябва изобщо да се засяга. В противен случай говорим за комунизъм в пост-комунистическото настояще.

"Всичко опира до авторските колективи. Но цялата дискусия показва поляризация на обществото. Вижда се колко бързо може да се злоупотреби с думата история", отбеляза Валя Александрова и завърши:

"Не вярвам, че ще се злоупотреби с историята. Нека не се подвеждаме по медиите, а да изчакаме решението за авторските колективи, да видим новите учебници. След това вече ще можем да дебатираме".

Предстои тепърва да се пристъпи към писането на новите учебници за учебната 2019/2020 година. Нека не спекулираме с думата "революция", тъй като комунизмът в нашата история и преди е намирал място в учебниците. Историята като наука е тънка и чувствителна материя, към която трябва да се подходи с внимание. Ние, като общество, като народ, трябва да изискваме тя да бъде представена такава, каквато се е случила. Без значение красива или нелицеприятна, положителна или разочароваща, тя е част от нашето минало. Миналото трябва да стига до нашите деца безпристрастно. В историята не трябва да има политически пристрастия, не трябва да има лични гледни точки. Периодът на тоталитарно управление - 1944-1989 година - е период от няколко етапа, а не единствено време на мракобесие. Различните мнения са част от демокрацията, те са задължителни, но учебниците са отговорни пред хората. Те възпитават, оформят и насочват. Историята е имала много функции през вековете, но нейното значение не е да обслужва интереси. Както и да бъде използвана историята, тя не е спекулация, нито инструмент за власт, но за жалост понякога се използва като такъв. 

Повече по темата и какво казаха ученици и по-възрастни видинчани може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..

публикувано на 14.02.25 в 11:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.  Защо..

публикувано на 13.02.25 в 10:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива.  Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...

публикувано на 13.02.25 в 10:00

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Бойкот на хранителните магазини е обявен за 13 февруари, четвъртък. Заради високите цени, идеята е на тази дата магазините да останат пусти и в тях да не влезе нито един купувач. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи...

публикувано на 12.02.25 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05