Проф. Радослав Гайдарски: "Най-важното в живота е човек да живее скромно"

Роден е   на 25 декември 1937 година в село  Градец, където прекарва детските си години и съвсем отговорно помага на родителите си в селскостопанската дейност. Гледането на кози, овце, крави го учи на трудолюбие, а ритането на топка с приятелите го запалва  по спорта. Никога не е мислил, че ще учи медицина. По-скоро се двоуми какво  да следва -  инженерна специалност или в тогавашния Висш институт за физическа култура.

Понеже завършва с отличен  успех видинската  гимназия, решава да  кандидатства медицина. Приемат го още първата година, когато за едно място се борят 50 кандидати.Завършва медицина в София и започва работа в болницата във Видин, където се обучава  като хирург. Продължава да специализира  в ИСУЛ, Медицинска академия, ВМА, в болница „Кошен” в Париж и др. През 1983 година защитава титлата доцент, през  1989-а става доктор на медицинските науки, а от 1990 година е професор.  И както самият той споделя  това става съвсем естествено, без да го мисли и планира.

"Ако завършиш медицина, а след това не се трудиш достатъчно, при нас е така – цял живот учиш, усъвършенстваш се и можеш да станеш добър лекар, ако си имал някаква цел, постигнал си целта и мислиш, че това е дотук, вече нататък няма смисъл и си решил, че това е пределът, завършил си медицина, радваш се, роднини, близки приятели казват: "Ау, той е вече доктор" значи затъваш и си оставаш един обикновен доктор." – споделя проф.Гайдарски.

В момента продължава да работи като  водещ консултант и хирург. Оперира най-тежките и трудни случаи, когато пациентите са буквално на косъм от смъртта. Той е републикански консултант по хирургия. Носител е на наградите "Лекар на годината" и "Лекар на България". Член е на Световната асоциация по гастрохирургия. Автор е на 8 рационализации на оперативна техника. Има над 160 научни публикации.

"Хирурзите сме като артистите. Когато си изиграе добре ролята един артист, той е доволен. Понеже имам много приятели артисти, те казват "Най-голямото удовлетворение е, когато си изиграя добре ролята, да отида така и да ударя една чаша уиски, може и вино." При нас е същото. Когато направиш успешна операция и човекът е жив и здрав, а  идва едва ли не умирающ, да знаеш - този човек съм го спасил, това е вече удовлетвореност" – смята проф. Гайдарски.

Помним го като  министър на здравеопазването  от 2005 до 2008  г.  и като депутат от БСП във Великото народно и 40-то Народно събрание. И зад всички тези титли и научни трудове стои едно едничко нещо - неговото трудолюбие и постоянна работа. Както той споделя няма ден, в който да не оперира и добавя:

"Най-важното в живота  е човек да живее скромно, да не се хвали с това, което е постигнал. Защото аз считам, че това, което съм постигнал  съм го направил понеже така е трябвало да се случи. Като завърша медицина, трябва да бъда добър лекар, да не се оплакват хората от мене, като станах асистент, трябваше да стана добър асистент."

Според него нашето здравеопазване е на световно ниво и нашите медицински специалисти са изключителни професионалисти. Затова не е необходимо да се пътува за лечение на Запад. Повече вяра в нашите лекари и в здравеопазването най-вече, пожелава проф. Гайдарски.

Наскоро проф. Гайдарски получи още едно признание -  бе удостоен  със званието почетен гражданин на община Ново село. Досега е получавал същите звания два пъти – той е  почетен гражданин на Видин и на София.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.