Мадлен Аспарухова: "Има защо да се завърнеш в град, от който всички бягат"

"Писането е единственото нещо, което не мога да спра да правя... Дадох си сметка, че не мога да пиша, ако нещо ме тревожи. И вече знам - щом пиша, значи всичко ми е наред. Това се превърна в индикатор за психическото ми състояние. Даде ми себе си. Ако не беше писането, не знам с какво щях да се определям. Започнах да пиша много рано и много бързо разбрах, че това ме отличава - това е нещото, което ме прави мен" - споделя Мадлен.

В социалните мрежи споделя написаното от нея и се оказва, че има интерес към темите, които Мадлен засяга. Това е така, защото всеки разказ е написан с някаква цел – да накара хората да се замислят за семействата си и за непреходните човешки ценности. Тя не се определя като писател, но е творец, със сигурност.

Има и своите моменти на щастие: "Щастието е момент - може би един на хиляди, когато всичко се подрежда по някакъв необясним, но съвършен начин. Не е задължително да е нещо голямо. Такъв момент е, когато една коледна ваканция, със сестра ми помагахме на мама да оправи леглата. Съборихме я на леглото и започнахме да се бием с възглавници. Смяхме се толкова силно, че сигурно сме събудили целия вход. Такива дребни моменти се помнят - те ти показват какво имаш."

Любимите ѝ автори са Камелия Кондова, Блага Димитрова, Захари Карабашлиев, Пушкин, Майкъл Кънингам.

Освен че пише, тя има една страст - историята. Чете книги за отминали епохи, харесва исторически филми. Но истинското вдъхновение за нея си остават хората, които са в центъра на нейните разкази.

Обича да чете приказки и да се потапя в тяхното вълшебство:

"Благодарение на приказките завърших висшето си образование. Защитих дипломна работа на тема "Приказното в комуникацията". Често казвах на научния си ръководител, че се готвя за тази дипломна работа от петгодишна. Имах късмета и с най-готиния, забавен и търпелив научен ръководител, който, когато отидох и му казах, че искам дипломната ми работа да бъде за "Красавицата и Звяра", но се притеснявам, че не е академична тема, се плесна по главата и каза "Как да не е академична, ние ще си я направим!" – разказва с усмивка моята гостенка.

След дипломирането си се връща във Видин. Защото се оказва, че малкият град ѝ връща приятелите, спокойствието и уюта - нещата, които харесва Мадлен.

"Останали сме в град, от който всички бягат. И се борим за живота си и това, което искаме, въпреки че всички ни казват, че градът ни е обречен. Тази сила и упоритост са достатъчна причина за гордост. И вярвам, че един ден ще бъдат възнаградени"– убедена е Мадлен.

Повече чуйте в звуковия файл.