С Радио ВИДИН при българите по света през 2017 година

Ще си припомним и за един млад мъж, който е живял и рисувал в Италия, представял е самостоятелни изложби, признат е за един от най-добрите художници, които пресъздават световни шедьоври. Решил обаче, че Видин е най-доброто място за живеене и се върнал в родния дом. Продължава да е по-известен и признат в чужбина, отколкото в България, но това не му пречи. Владимир Рогожаров рисува откакто се помни. Повече от 15 години изработва и професионални копия на картини по стари майстори. Участвал е в изложби с едни от най-добрите кописти в света. Нарисувал е над сто копия на шедьоври на световни майстори като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Караваджо, Рембранд, Рубенс, Айвазовски, Ван Гог, Моне, Реноар и др. Притежатели на картините му са частни лица и колекционери от Америка, Италия, Испания, Русия, България.

Светла Чалъкова е един от редакторите на българската програма в Радио Ватикана. Познато е още като радиото на папата и започва да излъчва на 12 февруари 1931 година.

"Днес то излъчва на 39 езика на пет континента, а журналистите, които сега работят в него са над 200 от 60 националности. Повечето от тях са миряни, като само главните редактори са свещеници и то свещеници йезуити. Заради многообразието от националности, наричат Радио Ватикана още "малкото ООН"...

Кои градове в Германия са най-примамливи за българите, решили да започнат нов живот във федералната република, в кои сфери най-често се трудят те, колко от тях получават социални помощи и има ли българи от Северозапада, които са замесени в избухналия скандал с източване на социални помощи в страната- за това разговаряхме през април в "Другата истина" с Александър Андреев, журналист и преводач, ръководител на българската редакция на Дойче веле в Бон. Тогава той каза, че ”отношението към българите там не е еднозначно”.

"Свидетели сме как през последните години българите в Германия стават все повече. Това се дължи не само на добрата социална политика тук, но и на факта, че кризата изгони много от сънародниците ни, които работеха в Гърция, Италия и отчасти Испания - и те се ориентираха към Германия. Част от тези българи се ползват от добрата социална система в страната и се чувстват удобно. Според изследване на Дойче веле, жителите на видинския квартал "Нов път" са се настанили в няколко немски града- Франкфурт, Хамбург, Кобленц и Кьолн. Трудно е обаче да се говори обобщаващо. Има различни хора- има по-работливи, други са по-мързеливи. Има хора с по-високи амбиции и такива, с по-ниски. Хора с по-висок хоризонт и с по-затворен хоризонт. Аз лично бих искал да вярвам, че когато такива хора бъдат поставени в нормални условия, където законите важат за всички, където човек е мотивиран да работи и вижда, че с труд може да се прехранва по-добре, отколкото със социални помощи, допускам, че повечето хора биха избрали този вариант..."

Аврора Перчинска от Видин е дипломат, работила е дълги години в бивша Югославия.

"В българското посолство в Белград работех като преводачка и секретарка на посланика ни. Там прекарах с кратки прекъсвания общо 9 години. Белград първо беше столица на Югославия, после на Сърбия и Черна гора, накрая остана само Сърбия. Разликата беше огромна и се усети още в самото начало. Тази толкова богата държава я заварих през 1993 година в състояние на празни магазини, хиперинфлация... По пазарите имаше всичко, но в магазините на рафтовете беше наредена само еднообразна стока, в ресторантите нямаше ценоразпис в динари, а бяха изписани точки. Когато трябваше да си платиш сметката, сервитьорът поглеждаше точките ти и проверяваше какъв е курсът на динара в момента, за да ти изчисли сметката..."   

Ивайло Рачев от 7 години е заменил Видин с Гент- град на около 50 километра от Брюксел. Младият мъж е завършил Национална сигурност. Започва бизнес в България, но съдбата го изпраща в Белгия - първоначално уж за малко, но после започва печеливш бизнес и засега няма повод да се връща у дома.

Десислава Иванова живее в малко селце в регион Цилертал, в сърцето на Тирол, на около 50 километра източно от Инсбрук. Това е ски-регион, който обхваща 6 големи ски-центъра, с общо 650 километра писти, обслужвани от 170 модерни лифта.

"Живея в едно много малко селце, на около 30 минути от глетчера, където целогодишно се карат ски. Когато обяснявам на приятели къде живея, винаги казвам, че това е австрийското Банско. Попаднах там като на шега- през 2012 година бях на "Слънчев бряг" с приятели и там случайно срещнах моя настоящ годеник. Контактуваме чрез Фейсбук и аз реших да го поканя на втора среща в България. Тогава бях все още студентка в Благоевград, той дойде изненадващо и така се случиха нещата... Сега, от 3 години съм в Австрия. Живеем много спокойно, точно като на село. Аз винаги се шегувам, че от града се преместих тук, но не съжалявам. Въпреки идиличната обстановка- без шум и навалица, животът в селото е забързан и динамичен. Проблемите се решават на часа и се продължава напред. Аз проблемни ситуации за тези 3 години така и не видях. Работя в ресторант в планината на 2200 м надморска височина. Сутрин, когато отида на работа, гледката е незабравима. Уникално е да видиш изгрева или рано сутрин, когато е много студено, да видиш как се изкачваш над гъстата мъгла... За да стигна до работното си място, всеки ден пътувам с кола и след това сменям два лифта. Тук въздухът е толкова чист, че човек се чувства като на санаториум, стига да не е работата. А тя не е малко, защото тук се намира един от най-посещаваните и скъпи курорти в Алпите. Туристите, които идват, не са случайни, между тях има и много известни личности..."

Българите в испанската провинция Навара са около 7 000. Сред тях е и Таня Найденова, която от 17 години живее в столицата- Памплона, но със съпруга си- испанец, са твърдо решени след пенсионирането си да се завърнат в България и заживеят във видинското село Каленик. За целта вече са купили къща и я ремонтират.

"В Испания съм от 17 години. Омъжена съм и имам една дъщеря- на 26 години. Много се гордея с нея, защото е собственик на първата българска адвокатска кантора в Северна Испания. Тя е и президент на Асоциацията на българските жени в Навара- "Българска роза". Тук - в Памплона живеят около 3 700 българи. Много сме и затова назря необходимостта да си направим асоциация...."

Предстоятел на Българската православна църковна община “Св. Патриарх Евтимий Търновски“ в Париж е архимандрит Емилиян Боцановски, който е от село Долни Лом, Видинско. Напуснал е родното си място и България рано- първо заради образованието си, а след това през 1980 години вече е във Франция. Преди това има дълга предистория на живота му, който никак не е спокоен. Архимандрит Боцановски е имал документ за политически емигрант. Учил е в Прага, а после заминал за Швеция, където останал десетина години. Там решил да попътува по света. За целта се снабдил с яхта, купена на старо и преправена от него. Решил да тръгне на околосветско пътешествие, но останал в Средиземно море и после в Света гора. След девет месеца в Зографския манастир тръгва за Париж...

В края на лятото ви представих един видински лекар, чиито синове от години работят и живеят в Англия. И двамата са доказали, че са професионалисти. По-големият, Валери Чуков, в продължение на 10 години завеждаше българската секция в Би Би Си, а след това бе и единственият българин в централата му. По-малкият завежда урологичното отделение на болницата в град Лауф, Североизточна Англия.

Продължаваме с един интересен видинчанин, който също е работил в радио в България, но вече от доста време живее в Хелзинки, столицата на Финландия. В "Другата истина" той разказа за това, колко са българите там, с какво се занимават, как ги приемат местните, удачно ли е все още да се търси работа в тази северна страна, където по-голямата част от годината не само е студено, но и тъмно, и на какви условия трябва да отговаряш, за да имаш някакъв шанс за това.

"Казвам се Борислав Борисов. Израсъл съм във Видин, но от 13 години живея в Хелзинки. Съжителствах дълго време с една финландка и така дойдох тук. Ние се запознахме дори във Видин. Тя беше доброволец в едни програми за обучение и така... Предварително имах много малка представа къде отивам. Единственото, което знаех е, че е много студено. Оказа се после, че и финландците са като времето... Те имат т.нар.- "лично пространство", което е абсолютно недопустимо да се нарушава. Всичко в радиус от един метър е тяхна собственост... Те не са хора на прегръдките, на целувките и т.н. Дори 20 години да не сте се виждали, само ще се здрависате и това е..."   

В средата на септември имаше едни много притеснителни дни за югоизточното крайбрежие на Щатите, включително и за българите там, защото през този район минаха няколко по-големи и по-малки урагана. Най-силно впечатление, а и тревоги събуди ураганът Ирма. Заради него в американския щат Флорида бяха евакуирани 6,5 милиона души.

А какво в действителност се случи тогава, ни разказа Валери Емилов, който от 20 години живее в САЩ. Той и съпругата му са в Орландо, синът и снахата- в Тампа, а дъщерята и зетят наскоро си бяха  купили къща в съседния щат Алабама. Валери е капитан на един от корабите, които пренасят петрол от рафинерии в Хюстън. За "Другата истина" той разказа, че по време на урагана всички от семейството са били в Алабама и какво се случва с домовете им са наблюдавали чрез монтираните там камери. Обясни и за основните правила в строителството, приети във Флорида след подобен ураган преди години...

През изминалата 2017 година проследихме и какво се случваше в Испания и решението на автономната област Каталуния да се отдели - там има много българи от Северозапада. Разговарях със Стоянка Колева, член на Управителния съвет на Асоциацията за приятелство и сътрудничество "Св. Георги" в Барселона и директор на българското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в града. Интересуваше ме как ще се отразят събитията в тази размирна автономна област на работата и престоя на българите там. Хубавото е, че за момента те продължават да работят. Какво ще стане след проведените наскоро избори  обаче, предстои да разберем.

"Приказка"- така представи спомените и връзката си със Сирия един много интересен човек. Роден е в Атина, средното си образование е получил в Тунис, а висше  е завършил в Дамаск. Като говорим за Сирия, нямам предвид страната от последните няколко години, която е разкъсана от гражданска война. Арабистът проф. Владимир Чуков разказа за живота си в Сирия от преди години, когато тя бе една от най-светските арабски страни, а столицата Дамаск бе наричана напълно заслужено "Перлата на арабския свят". Доста българи изкарваха добри пари не само за себе си, но и за България там в миналото. А повод за разговора ни в началото на декември бе решението на руския президент Владимир Путин да започне изтеглянето на руските войски от страната.

Завършваме с екзотика- родената в Лом Марион Колева е българска журналистка, поетеса, публицист и преводач, член на Съюза на българските журналисти. Живее 13 години в Каракас, Венецуела (последните 5 от тях работи в голяма компания като ръководител на отдел "Реклама и връзки с обществеността“). Преди това защитава магистърска степен по история на Америка в Католическия университет в столицата. В периода от 2004 до 2007 година живее в Йоханесбург, Южна Африка, където е била асистент на културното аташе в мексиканското посолство в Претория. В "Другата истина" тя разказа за срещите си със стари и нови български емигранти във Венецуела, за техните успехи и реализация. Разказа и за пътуването си в джунглата на река Ориноко, за срещата си с ягуар и посещението при местен индиански лечител...

Целите интервюта можете да чуете в звуковите файлове