"Този град много допада на моята душа, както и България. Тя е съразмерна с душата ми. Добре е да живееш там, където те води душата, а душата ме води към Видин."
Преди няколко години Александър Руденко е награден с Международната Ботевска награда от община Враца за превеждането на стихотворенията на Христо Ботев на руски език.
Целият живот на Александър Руденко е свързан с творческа дейност. На 16 години публикува стихове във вестник "Московский комсомолец". След като успешно издава няколко стихосбирки, през 1987 година е приет в Съюза на писателите на СССР, но за своя първа зряла поетична книга смята стихосбирката "Избрано" от 1994 г. След нея излизат негови книги с т.нар. "палави" поеми: "Бардак" (1998), "Старец" (2001), "Триада на приключенията" (2002); "Избрано" (2003), "С луна върху крилото. Мистична поезия". През 2004 г. в издателство "Анхира", София излиза стихосбирката му "Столетни вълни" в превод на българския поет Андрей Андреев . Има 24 издадени книги, включително 10 стихосбирки, 2 прозаични и др.
В момента Александър Руденко подготвя своите 5 тома "Избрани творби". До сега са излезли първи том със стихотворения и втори том с поеми. Третият том ще съдържа също поеми, в четвъртия том ще бъде публикувана прозата, а петият том ще включва избрани преводи.
В началото на ноември пред видинска публика Александър Руденко представи второто преработено и допълнено издание на книгата си "Иванка – жена ми, магесницата", сега преработено и допълнено и с ново заглавие "Мистерията Иванка". Според автора причината за продължението на първата книга е тази, че много малко неща е успял да каже в нея. Части от новата книга той публикува в Ню Йорк във вестник "Новое русское слово" от брой в брой. И тези публикации предизвикват огромен интерес . Преди три години излиза книгата в Русия под заглавието "Иванка – да познаваш и да изцеляваш". Преводачката Антоанета Дилинска смята второто издание за абсолютно нова книга, която е "огнена и пари, защото е книга за живота.Тя не е просто книга, тя е много талантлива. Интересна е поради няколко причини – защото е разказ, представен по невероятно открит и прям начин, нещадящ себе си и допуска читателя да съкровените неща от живота си. Едновременно с това присъства чувство за хумор, самоирония. От друга страна става дума за трима събрани по закона за аналогиите- поета с огнена духовна енергия, Иванка – лечителка, отстояваща в живата си знанието, че човек е духовно същество и е призван да донесе повече ползи на хората и го прави с девиза на богомилите "Изгори, за да светиш". И техният син Анатоли, който с дарбата на баща си - словото и с любовта, която майка му предава като енергия, е човек на духа. Създава ново духовно учение и развива този потенциал."
"Аз съм човек невярващ, съмняващ се, аз съм материалист. Разбрах, през всичките тези години, че има по фина материя от тази, която ние можем да пипнем с ръце" – споделя Александър Руденко.
Самият автор споделя, че една от неговите любими творчески дейности е преводачеството. В момента, обаче той превежда за удоволствие "защото това е престанало да бъде професия, за съжаление. За удоволствие преведох и целия Ботев, и за удоволствие издадох и тази книга "Мистерията Иванка".
Стиховете на Ботев от български на руски се превеждат "невероятно трудно", но Александър Руденко се е справил перфектно. Слушайки в превод на руски стихотворението "Хаджи Димитър", оставаме с впечатлението, че сме го чули в оригинал, на български, без да се загуби спецификата и духа на Ботев. За Александър Руденко най-силното стихотворение на Ботев е именно "Хаджи Димитър" и той с патос и силна емоция го рецитира за слушателите на Радио Видин.
За да бъдеш добър преводач трябва да имаш талант за това нещо, обяснява Руденко. Майторството това е проява на таланта. Не можеш да станеш майстор, ако нямаш дарба - и добавя, че самият той се е почувствал майстор едва след 40 години. Дотогава е бил чирак.
"Бях много самонадеян по-рано. И се мислех за майстор. А всъщност бях само чирак. На 40-годишна възраст усетих, че словото ми се поддава, че мога всичко. Сега пък пиша много трудно. Не мога да си позволя да напиша нещо слабо и посредствено. Затова по някой път върху едно стихотворение работя две-три седмици. От първите ми книги са останали 15-16 стихотворения, от които не ме е срам сега. Макар че за ония книги тогава бях приет в Съюза на писателите. Но вече имам друго ниво на разбиране."
Много трудности и пречки има Руденко в житейския си път, той ги нарича "неразплетени възли". Да има ги възлите, но той винаги си признава грешките. "И не трябва да се задълбочаваме в тези неща, защото има хора, които се самоизяждат по такъв начин."
"Хубаво, и аз се чувствам виновен за много неща, но не си позволявам да се задълбочавам в тия мисли. Хубаво е все пак да се обърнеш назад и да прецениш някои неща и да продължиш. Пак ще правим грешки.Но всеки сам трябва да си изживее грешките", размишлява авторът.
Като най-важни неща в живота си Александър Руденко определя децата и творчеството. На първо място са децата, защото творчеството вече донякъде е зад гърба му, вече е създадено. Усъвършенства творчеството си. Чувства се отговорен за децата си, които са все още малки – за Богдан и Алек. Опитва се да полага повече грижи за тях. "Бих искал да ги науча на доброта и да стоят здраво на краката си в този живот." – казва той като отговорен родител. Спомня си за своя баща, военен летец, изключително смел и изключително добър човек, с когото е започнал да се разбира едва, когато е станал зрял мъж. Може би така ще стане и с неговите деца.
А мнението му за политиката: "Смятам че един писател не трябва да се занимава с политика. Започне ли един писател да говори за политическите си убеждения, става смешен в очите на хората"
Според него животът на обикновеният човек е еднакво труден и в Русия, и тук, в България. Но от всички проблеми човек може да се спаси в приятелството. Александър Руденко смята, че няма много приятели, но пък те са истински.
"Трябва да се опитаме да не вършим гадни неща и да сме по-далеч от злото. Всички трябва да се стремим към духовността, да не говорим само за ядене, за това колко ни е трудно и че нямаме пари." – обобщава в края на разговора ни писателят, и отправя своето искрено пожелание към хората от нашия Северозапад – да са здрави и да имат късмет.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..