За големите дарители на Видин

Главният експерт в Държавния архив Мария Новакова разказа за по-големите дарители на Видин:

"Разказвайки за нашите, видински дарители, бих искала да започна с първия български екзарх и видински митрополит Антим I, който дарява терен и средства за построяване на девическо училище. То е построено след неговата смърт. Известно е сред видинчани като "Зеленото училище". Той е един от основните дарители за изграждането на храма "Св. Димитър". Неговият наследник на митрополитското кресло- митрополит Кирил Видински дарява 10 000 лева за построяването на сграда на читалище "Цвят". Митрополит Неофит, който е заемал митрополитското кресло от 1914 до смъртта си през 1971 година е един от най- крупните дарители. По негово време във Видинската епархия се създават няколко благотворителни фонда, благодарение на които са изградени сградата на Видинската света митрополия, построен е мавзолеят- паметник на Антим I. С негово лично дарение е изграден и детският дом "Желязко Попниколов". 

Друг крупен дарител е Тома Лозанов. Благодарение на дарените от него суми е построен Търговският дом, сградата на Българска земеделска и кооперативна банка, стопанското девическо училище. Той предоставя на Общината 2 милиона лева. Неговата воля е те да бъдат употребени за направата на модерна баня за гражданите на града. Ценно дарение за града прави и търговецът Йоница Николов. Семейство Николови даряват сумата от 500 000 лева за довършване на започнатата от Общината сграда, предназначена за приют за недъгави старци. Една особеност на видинските дарители е, че те представят всички етнически групи, които са живели в нашия град."

Попитахме видинчани дали сме се научили на благотворителност:

"Повечето хора се научиха, защото времената са трудни и ако никой не ти подаде ръка, трудно се оцелява. Струва ми се, че сме благотворители само по празниците... Ами да, все повече хора участват в благотворителни кампании, което е много добре... Сещаме се за тези неща само, когато наближават такива празници, тогава ставаме по- добри. През останалото време забравяме за тази благотворителност... Аз мога да говоря лично за себе си и моето семейство. Ние помагаме на хора през цялата година, участваме в различни кампании и се стремим да участваме в лични кампании. Виждаме човек, свързваме се с неговото семейство или лично с него, не искаме нещата, които правим, другите да знаят за тях... Зависи какво се има предвид под благотворителност, защото според мен и една малка усмивка на един намръщен човек също е благотворителност.... В последно време мисля, че да. Предвид зачестилите бедствия и т.н. мисля, че хората помагат все повече и повече, кой с есемеси или както е обявено, но мисля, че народът е по- състрадателен в последно време..."