Да се знае корен и род, откъде идват и накъде отиват

"Опитвам се да спася и запазя нашето минало, нашия корен, нашата душевност. Държа да останат живи думите, с които са общували предците ни", така Емил Дичев се опитва да съхрани и запази нашето минало, нашия корен, нашата душевност. Защото, за да се запази един род, един народ, той не бива никога да забравя корена си.

Съвестен и дисциплиниран в работата си той цял живот събира етнографски, езиков и фолклорен материал от неговия край, Кулския.

Роден на 5 юли 1948 година в село Бояново, Видинско, в момента живее и работи в град Кула. Завършва Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий", специалност "Българска филология". Темата  на дипломната му работа е в областта на диалектологията- "Говорът на село Милчина лъка, Кулско". Като студент през 1973 година с училищен магнетофон "Грундик", фотоапарат и тетрадки през ваканциите обикаля селата Бояново и Милчина лъка и на терен изучава говора на местните жители. А да опишеш говор, трябва  да познаваш подробно бита на хората. Така идва и първата среща с етнографията и трайният му интерес към нея. Емил Дичев работи като редактор на вестник "Трудов зов" в град Грамада, една година е възпитател в добруджанския край, след което дълги години е в системата на Министерството на вътрешните работи, Районно полицейско управление град Кула. И в тази сфера работи съвестно и задълбочено. Според него интересното в оперативната работа е търсенето на детайлите, на доказателствата и това да се опиташ не със сила, а с акъл, с логическо мислене да докажеш кой е извършителят на престъплението.

В живота му и в писането на книгата му го съпътства и подкрепя неотлъчно неговата съпруга Радка. 

"Дължа неизречени думи на една жена, която преди 42 години напусна прекрасния Добруджански край, стана моя съпруга, майка на децата ни и е неотлъчно до мен. Тя балансира прекрасно. Ако нещо съм балансирал в книгата и в живота, го дължа на нея. Тя е моята среда, микроклимат, антидот, нещо като запазена марка" – разказва Емил Дичев.

Има четири внучки, които внасят радост и багри в живота му - Емили, Навея, Радостина и Цветелина. Те са още малки, но първокласничката Цвети вече е съчинила първата си авторска приказка и я е оформила в книжка.

Любимите изрази на Емил Дичев са: "Никой не е длъжен да те обича" и "Когато трябва да наказваш или поощряваш – постъпи като родител."

Първата му и единствена засега книга е краеведското изследване "Старото село Милчина лъка, Кулско". Тя е събирана, обработвана, оформяна повече от 40 години. 

Ето как се обръща авторът Емил Дичев към читателите и слушателите при представянето на изследването си:

"Написах тази книга, за да стигна до зрънцето на нещата като бит, слово и душевност. Да оставя на наследниците си запомнящо се познание, да събера на едно място езикознание, етнография, малко литература. Да обобщя всичко написано за нашия край. Държа да останат живи думите, с които са общували предците ни. И още нещо ме накара да напиша тази книга. Днес ние, българите, в собствената си държава се стопяваме. Отиват си последните носители на диалекта, обредите, обичаите, занаятите. Пропускаме или унищожаваме паметта за себе си, познанието за родословието на това място. Ако, не дай Боже, в нашата земя се настанят чуждоземци, ти, мой бъдещ читателю, съхрани и завещай тази книга да се предава от поколение на поколение, да се знае, че сме българи. Непременно!"

Рецензентът на книгата Нинко Заяков определя труда на автора като първоучебник по народознание и родолюбие. Според него Емил Дичев спасява цял един език и това е неговият изключителен принос за науката. 

Емил Дичев продължава своята творческа дейност. В момента той подготвя речник на говора на жителите от старото село Милчина лъка, Кулско.