Къде са добрите практики и добрата среда за поява на иновации, питам аз и Тодор Галев веднага отговаря – „В САЩ, Япония и (напоследък) в Южна Корея. В Европа също имаше добри примери в това отношение, най-вече Финландия и донякъде Дания и Швейцария, но и те изостанаха. Вижте, съществува така-нареченият „европейски иновационен парадокс“ – Европа произвежда достатъчно висококачествен научен продукт, научни изследвания, но те не успяват да преминат в практиката, не се комерсиализират, не влизат в икономиката. Докато в САЩ, в Япония това става много бързо. Един пример – навсякъде по света най-иновативни са така-наречените spin-off компании от университетите. Група учени правят откритие, искат да го комерсиализират, затова създават търговско дружество, в което често и университета участва (за което има създадени специални центрове). И после ако дружеството е успешно, то носи приходи, включително и за университета“ - разпалено рисува пътя на иновациите нашият гост. Ясно е, че тази система не работи у нас, не работи, оказва се, и в Европа. Според Тодор Галев това се дължи на слабата предприемаческа култура и дава за пример как у нас развитието на предприемачеството се измерва (официално, от НСИ) по броя регистрирани фирми, „което определено само по себе си не е предприемачество“.
С Тодор Галев уточняваме какво всъщност е иновация. Стандартната дефиниция гласи, че това е „нов или значително усъвършенстван продукт“. Тук гостът ни въвежда в разговора това, което е казал “един от най-големите класици в анализа на иновационните и предприемаческите политики Йозеф-Шон Петер, а именно, че „иновацията е комбинация от вече съществуващи елементи, но по нов начин, който не е съществувал“. Според Тодор Галев важно е да се уточни, че реално иновативните продукти и услуги разрушават съществуващия ред и водят до установяване на нов. И пак дава пример – както двигателите с вътрешно горене са „оставили в историята“ парните двигатели, така (убеден е той) електрическите автомобили ще изпратят в миналото въпросните двигатели с вътрешно горене, „не защото ЕК така иск, а защото ще бъдат по-ефективни и бизнесът естествено ще се прехвърли на по-ефективната технология“.
Чуйте целият разговор – има интересни истории за методи за анализ и оценка, които „Приложни изследвания и комуникации“ първи въвеждат не само у нас, но и в региона. Методите са основани на вече разработени в по-развитите държави, но фондацията първа ги прилага – така става през 1994 с форсайтовата методология (специфичен научен метод за прогностично предвиждане на промени в бъдещето, така че да бъдат ориентирани съответните държавни политики в съответствие с тези промени, Тогава у нас ги прилагат в различни сфери, включително и за развъждането на едър рогат добитък, а сега (преди 4 години) ЕК създава специална дирекция, която се занимава с форсайтовата методология и препоръчва на всички проекти, финансирани по научно изследователските програми на комисията, да я включват при своите разработки. Както и по темата за широколентовия интернет у нас (станала толкова актуална напоследък) и една интересна история за изследването на наличието на такъв на цялата територия на България (в населените места с над 5000 човека).