"Съжалявам за тази болница, защото съм работил там, а и от чисто човешка гледна точка е огромна загуба за населението на общината, а и за съседните общини, защото тази болница обслужваше и хората от общините Грамада, Макреш, Бойница. Със закриването на болницата целият този район се оголи и всички, които се нуждаят от стационарно лечение се насочват към видинската болница. От гледна точка на кмета, общинската болница винаги е била в огромна финансова тежест, защото този начин на финансиране през здравната каса и при демографското състояние тук- намаляващото население и същевременно повишаващи се изисквания за сключване на договори с касата, доведе то това, че финансовите постъпления непрекъснато намаляваха. В един момент се оказа, че е невъзможно тя да се самоиздържа. Спомням си думите на тогавашния главен лекар, че по този начин тази болница вече става опасна за здравето на хората. Липсата на болница обаче е загуба на пари, загуба на време за хората, които опират до системата на здравеопазване. Въпреки идеята за равен достъп до здравеопазване, достъпът до стационарно лечение става все по-отдалечен. Различно е за един софиянец или видинчанин да потърси лекарска помощ и за един човек от кулските села, например. Човек от Кулско трябва да си отдели ден или два, за да посети специалист, да си направи изследвания и пр. Този проблем един софиянец си го решава за един час. Филиалът за спешна медицинска помощ в Кула разполага с един екип, който обслужва и община Грамада, част от община Макреш, и община Бойница. Район с радиус около 30 км, така че не може да се обади човек от Раковица или Шишманово за спешна помощ и да очаква, че линейката може да стигне там за 8 минути. Има и едно чисто технологично забавяне на прехвърлянето на обаждането от центъра 112 в Монтана, през центъра във Видин и чак тогава до центъра в Кула, за да се получи адрес. Често пъти се получават обърквания. Сградата на бившата болница е общинска собственост, за да не се руши имахме идеен проект в нея да се разкрие хоспис за рехабилитация на диабетно болни, но надеждата, че това ще се случи, става все по-малка."
"Така се развиват нещата в здравеопазването, че най-потърпевши се оказват общинските болници, тъй като са изцяло на финансиране от здравната каса, а общините не са достатъчно добре, за да помогнат на лечебниците. Моето виждане е, че всички болници в Северозападна България си имат своето място и трябва с цената на всичко да пазим лечебните си заведения. В последните месеци се усеща затруднение във финансирането заради въвеждането на лимити, но така го е сътворил законотворецът и ние трябва да се нагодим в тези условия. Ломската болница в момента има лимит около 480 000 лева, а във възможностите ѝ е да изкарва до 650 000 лева месечно по клинични пътеки. Това е голяма финансова обструкция за продължаване на лечебния процес. Нещата не са никак лесни и елементарни, но на този етап не виждам някаква промяна да настъпи в близките месеци и години, така че трябва по някакъв начин да оцелеем финансово. Тежък е и проблемът с лекарските кадри. Болшинството от колегите са на предпенсионна и пенсионна възраст, а завършващите лекари напускат България, за да отидат там, където имат по-добри условия. 700-800 лева е заплатата на един специалист в болница като нашата. Това е смешно за лекар, който е учил 6 години, след това още 6 години е специализирал и още десетки години е усъвършенствал своята професия. Това е срамно!", обясни директорът на лечебното заведение д-р Георги Савков.
МБАЛ "Проф. Георги Златарски" в Белоградчик не прави изключение и се намира в тежко финансово състояние. Задълженията на болницата са около 800 000 лева. Половин милион са задълженията към доставчици и 300 000 към персонала под формата на заплати. Като задълженията към персонала са от около една година. През това време служителите в здравното заведение получават само аванс. По тази причина вече има значителен отлив на здравни работници- както лекари, така и медицински сестри. Те на само напускат, но и съдят болницата за неизплатените заплати. Това допълнително утежнява финансовото положение, тъй като се налагат запори на касата на болницата до получаването на дължимите заплати. Един от проблемите идва от това, че здравното заведение се финансира от здравната каса според броя на клиничните пътеки, по които работи. Изискванията към клиничните пътеки са завишени и в малки болници като тази в Белоградчик се налага сключването на договор за по-малък брой клинични пътеки. От друга страна недостигът на лекари и медицински сестри затруднява нормалното обслужване по клиничните пътеки. По финансови причини много от специалистите в болницата потърсиха работа в други здравни заведения извън общината. Така се стига и до отлива на пациенти, които са принудени да търсят специалисти в други болници в Лом, Монтана, Видин и София. В момента за обслужване на отделенията МБАЛ - Белоградчик е сключила договори с лекари специалисти от Видин, Лом и София. 
В началото на миналата година жители на Берковица излязоха на протест, заради намеренията за намаляване на броя на леглата в болницата в града, което щеше да я обрече на фалит. 
Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от миналите предизборните кампании? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена? Малко повече от две седмици след началото на обратното броене до 27 октомври основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутираме с Тома Ушев ,..
Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да..
Подготовката на парламентарните избори на 27 октомври навлиза във финалната си фаза. Ще успеят ли институциите да върнат доверието в изборния процес? Може ли МВР да гарантира честността на вота и да ограничи купуването на гласове? Подготвени ли са секционните избирателни комисии? Могат ли машините да манипулират изборните резултати? Отговорите..
На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправления. Как се справят общините и какви са проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени в сегашната политическа нестабилност, отговорите потърсихме от кметове на общини от Северозапада. Трудно се работи с политическа нестабилност, когато иман..
Село Винарово ни посреща в хладното есенно утро, което след появата на слънчеви лъчи става все по-топло и приятно. Все още дърветата са със зелената си премяна, която тук-там се обагря в жълто. Къщите се редят от двете страни на пътя красиви, горди и напети. Жителите на селото се славят със своето трудолюбие и спестовност. Пътували и..
Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а една четвърт - от неуспехи в кариерата. Младежите са оптимисти, докато не се сблъскат с реалността при влизането на трудовия пазар, отчита проучване на "Тренд". Произвеждаме ли тревожно поколение, притесняващо се за бъдещето си? Дава ли..
Изкуственият интелект променя пазара на труда, сочи анализ на Икономическия и социален съвет. Препоръката е да се инвестира в обучение, но готово ли е образованието за това? Говорим с преподаватели по информатика в Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" във Видин. Попитахме какво мислят и учениците. Държавата трябва..
Разкъсана облачност
Ясно