Душата знае

"В стихотворенията на Анна Мария вали сняг, а е топло. Грее слънце, а е прохладно. Стърже съмнение, а те изпълва доверие. Всичко е изградено на противопоставянето, за да бликне истината. И необходимото прозрение, че всичко ще бъде наред, ако отчаянието не те залее в зоната на здрача..."

Анна Мария Петрова-Гюзелева прави първите си детски стъпки в малкия град край голямата река, а после заедно със семейството си заминава за Враца, където живее и учи. Танцът е нейна мечта от малка и следващата важна за младото момиче стъпка е изборът на Държавното хореографско училище в София. Съвсем естествено идват заниманията във Факултета по балетна педагогика и хореография при Българската държавна консерватория и в Театралния департамент на Нов български университет. Анна Мария специализира актьорско майсторство в киностудия "Довженко" в Киев и хореография при Морис Бежар.

През 1984 година свърза живота си със световноизвестния български оперен бас Никола Гюзелев, който си отиде от този свят през май 2014 година. Преди да последва своя съпруг във Франция и Италия, Анна Мария прави много силни роли в киното.

Едно от най-впечатляващите превъплъщения на красивата млада актриса е образът на Неда Загорска във филма на Николай Машченко "Пътят към София". Българо-съветската продукция от 1979 година е по сценарий на Стефан Дичев. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е на Кирил Цибулка. Лентата пресъздава исторически събития от времето на Руско-турската освободителна война.

Сега Анна Мария е известна актриса, с участия в над 50 продукции в България, Италия, Германия, САЩ. И до днес работи по метода на Станиславски и удивлява италианските си колеги с лекотата, с която влиза в ролите, и с дълбочината на чувствата, които е в състояние да изрази. През последните години Анна Мария живее между Рим и София. Тя е хореограф и преподавател по класически и джаз балет в България и Италия. Поводът обаче да си поговорим с нея на видинска територия, е представянето пред читатели на стихосбирката й "… А душата знае", излязла от печат през 2015 година. Стиховете си чувства и пише на двата езика- италиански и български.

Говорим си ние днес в "Калейдоскоп" с актрисата, журналист и поет Анна Мария Петрова-Гюзелева. И за да бъде приказката ни шарена и изненадваща, край микрофона сме момичета на различна възраст. Въпроси към Анна Мария имаме всички. Със светнали от любопитство и възторг очи въпроси към красивата ни събеседница задават Лилия Боянова, Елена Асенова, Християна Страхилова и Надя Паскова от Работилницата по творческо писане на видинската Природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I". Първа успява да грабне вниманието на нашата гостенка Лили, с молба тя да разкаже за своето детство.

"Първата ми учителка е Вангелия Ангелова. От първи до трети клас учих във врачанското училище "Софроний Врачански". Къщата ни беше близо до Военния клуб, а до училището отивах пеша, буквално за две минути. Когато станах на девет години заминахме за София, за да уча в Хореографското училище. Моите родители взеха трудното решение да се преместят в столицата, за да подкрепят моето желание да уча балет. И аз съм им много благодарна за това. Не всички родители го правят", разказва Анна Мария.

"Когато има страст в работата, не е трудно да се наложиш. Но е вярно и това, че в театъра и киното, освен талант и труд, трябва да има и късмет. Трябва да срещнеш подходящите хора. На 10 години влязох в Хореографското училище, а на 15-16 години започнах да снимам. Участвахме в различни програми на телевизията, започнаха да ни викат и в Киноцентъра. Така дойде поканата за пробни снимки за "Пътя към София". След пробите разбрах, че режисьорът Николай Машченко ме е избрал от над 300 кандидатки за ролята на Неда Загорска. Той беше режисьор, който умееше да предизвиква състоянието, което изисква от актьора", спомня първите си роли на сцената и в киното Анна Мария.

"В телевизията влязох по покана на Сашо Авджиев и Илия Костов.  Тогава живеех вече в Италия, в Рим- град, в който живеят, гостуват, отсядат всякакви личности. Творческите задачи за предаването "Добро утро" бяха първите ми стъпки в телевизионната журналистика. Трябваше да се срещам с различни хора, да ги предразполагам и провокирам да говорят за себе си и за своята работа. Така се изграждаха техните телевизионни образи. А и аз самата професионално се оформях на снимачната площадка. После дойдоха ангажиментите ми за различни телевизии в Италия, където ме приеха в Съюза на журналистите", подрежда спомените си моята събеседница.

Парадоксална истина е, че болката ражда най-хубавите стихове. Може би затова най-силните творби на Анна Мария се тези, посветени на любовта, на болката от загубите на близки хора, на родината, на тъгата по отсъстващата от живота човечност, но и на надеждата.

...Но звънва душата там в залата тиха,
очите трескаво те следят,
пулсират редовете победени.
Това си ти, светът укротен е!...

...А сълзите са Божие пречистване и
светлина.
Не се боя, вървя...
Нататък...

"Познаваха го. Обичаха го. Бе чудесен певец. После се разви и като прекрасен педагог. Знаеше как да предаде усещането за сцена и как да помогне да се развиват младите таланти. Не всеки добър певец става добър педагог. Учениците на Никола Гюзелев обожават своя учител. И след неговата смърт пазят уважението си към него. Винаги се отзовават, когато ги каня за участия в негова памет. Много ми липсва. Делили сме болки и упования толкова години! Това е следата. Следата, която е оставил с изкуството си, с преподаването на опита си на младите, с онези негови характерни качества- човечността и топлотата, непримирението с фалша, упоритостта му да направи световна кариера без никави протекции. Бяха добри приятели с Борис Христов. Той бе много щастлив когато Никола стана директор на Българската академия в Рим, която се помещаваше в къщата на Борис Христов. Това е следата на Никола Гюзелев. Да се правят хубави неща за България", разказва Анна Мария.

"През последните години разделям живота си между България и Италия. Но преди това близо 30 години съм живяла почти само в Италия. Признавам, че из нашата страна малко съм пътувала. Ето, Видин например, аз не го познавах. Докато Италия съм я "извървяла" цялата! Да, мога да кажа, че Италия е втората ми родина. Но втората. Страдам с проблемите на България. Обичам я. Тъжно е, че за някои хора е по-удобно да се ограничава правото на българите, които живеят в чужбина, да гласуват така, както българите в България. Ние например не можем да гласуваме с преференциален вот. Можем да подкрепяме само партийните кандидатури. Не може да гласуваме за личности. А ние сме българи! От години се правят медийни срещи за българите в чужбина, организирани от БТА. Много са полезни! Помагат да има постоянна връзка между българите в чужбина и Родината. За да се самоопределят като българи общностите в чужбина и за да се съхранява достойнството на българската нация. Но тази българска памет трябва да се пази и в самата ни страна! Мисля, че младите го разбират. Искам да им пожелая и да си пожелая те да имат вдъхновение и обич както към изкуството, така и към България. Защото България е древна страна с хилядолетна история и богати културни традиции. България ще я има. Надявам се и вярвам, че в децата ни е спасението", казва в края на нашия разговор Анна Мария.