Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Адв. Александър Кашъмов: Гражданинът е суверенът и институциите трябва да му се отчитат 

28 септември е Международният ден на правото да знам

Снимка: БГНЕС

28 септември се отбелязва като Международен ден на правото да знам от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията. В България честването се организира от Програма "Достъп до информация", която в този ден обявява годишните си награди за принос в областта на свободата на информация. 

"Днес в Мрежата членуват близо 600 представители на организации от целия свят и експерти. Целта на тази Мрежа, на която Програма Достъп до информация е съучредител и много активен участник, е да се утвърждават и популяризират стандартите в областта на свободата на информацията. Програма Достъп до информация отбелязва 28 септември с връчване на награди за принос в областта на свободата на информация в четири категории, но връчваме и антинагради с цел да се посочат институциите, които нарушават правото на достъп до информация, за да се поучат и да се поправят. СнимкаТази година получихме 45 номинации в шестте категории- четири положителни за награди "Златен ключ" и две категории за антинагради, в които връчваме "Катинар" за институция, която не изпълнява задълженията си по Закона за достъп до обществена информация и "Вързан ключ", която даваме за най-абсурдна практика или смешно и абсурдно решение по заявление за достъп до информация. Номинациите приемаме през цялата година. Тези 45 номинации, които събрахме тази година, съдържат и две колективни номинации за институции и ако броим всяка една поотделно, номинираните надхвърлят 120", обясни Диана Банчева, координатор на Програма Достъп до информация.

СнимкаСред номинираните тази година за антинаградата "Катинар" 52 институции, които не са отговорили на електронно подаденото заявление и нямат секция "Достъп до информация", са Общините Грамада, Чупрене, Брегово и Димово от област Видин, както и монтанската Община Якимово. Иначе абсолютен лидер по показателите за прозрачност в цяла Северозападна България е Община Белоградчик. В дъното на годишната класация, освен номинираните за антинагради Общини, са Регионалното управление на образованието във Видин, Полицията и Областната дирекция по земеделие във Враца, Полицията и Регионалното управление на образованието в Монтана, Регионалната дирекция по горите в Берковица. 


"В България тенденцията е за подобряване на състоянието на достъпа до информация. Достъпът до информация, прозрачността и най-вече активната прозрачност, т.е. активното публикуване на информация на страниците на институциите, са силно средство за печелене на доверието на гражданите, а освен това е и начин да се намали и административната работа на служителите. Целта на Деня на правото да знам е да се популяризира правото на достъп до информация, да се окуражат граждани, журналисти и неправителствени организации да упражняват това си право и да се насърчат институциите да изпълняват задълженията си и да бъдат по-прозрачни и отчетни пред обществото", допълни Диана Банчева.

Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред. През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация. 

"Можем да кажем, че днес правото на информация, правото на достъп до обществена информация е едно наистина основно човешко право. То беше признато в края на миналата година и от голямата камара на Европейския съд по правата на човека. В момента има един бум на законодателство за достъп до обществена информация в цял свят. Макар в други отношения да не е много задоволително развитието на нашата държава и общество, по отношение на достъпа до обществена информация гражданите в България са доста активни. Не малко журналистически разследвания се направиха благодарение на Закона за достъп до обществена информация, които разкриха корупция, нередности и в крайна сметка благодарение на тези разследвания обществото получи повече прозрачност и повече ефективност в борбата с корупцията, отколкото дори понякога институциите са способни да постигнат", смята Александър Кашъмов.

Българите стават все по-активни в търсенето на обществена информация. Дали обаче институциите стават по-склонни да предоставят информация за делата си и как разходват публичните средства? 

Снимка"Може да се каже, че за тези 17 години, от когато имаме Закон за достъп до обществена информация, развитието е в положителна посока. Все повече институции узнават и усвояват задълженията си да бъдат прозрачни. Въпреки това обаче много институции още не са осъзнали това задължение, а други са го осъзнали, но съзнателно не желаят да бъдат прозрачни и отчетни пред гражданите, защото нямат достатъчна мотивация за това и защото може би имат какво да крият. Тук говорим за институции, които боравят със сериозни обществени средства, с фондове на Европейския съюз. Ние обаче вярваме, че гражданинът е суверенът в демокрацията, включително и според българската конституция, и заради това той има правото на тази информация, има правото институциите да му се отчитат какво са свършили и да бъдат максимално прозрачни. Необходим е мощен натиск по отношение на Държавата и нейните институции, необходима е повече прозрачност. Това, което липсва в момента, е контрол върху това как институциите си изпълняват задълженията. Някои институции се смятат за недосегаеми и колкото и да е странно това не е например Министерският съвет, който е главата на изпълнителната власт, а по-малки институции- като Общините. Проблемът е, че предвидените в Закона санкции не са ефективни, защото не е предвиден механизъм за тяхното налагане. Излиза, че кметът трябва да накаже себе си, министърът трябва да накаже себе си...", обясни Александър Кашъмов.

Законът за достъп до обществена информация задължава институциите да я предоставят активно. Всеки може да изиска информация от Общината, държавните служби и администрации, защото те работят със средства, получени от данъците на всеки един от нас. Ако все пак не получим исканата информация, можем да се обърнем към съда, съветва опитният юрист Александър Кашъмов:

Снимка"В България съдът се оказва най-ефективният контрол за прилагане на Закона за достъп до обществена информация. Съдебната практика в това отношение е много позитивна. Според статистиката повечето дела срещу откази за предоставяне на информация се печелят от гражданите. Това означава, че институциите в повечето случаи незаконосъобразно и неоснователно отказват информация. Хубавото в тази ситуация е, че съдът, като една независима институция, се оказва гарант за защита правата на гражданите. Но ако самата изпълнителна власт не се заеме "да си почисти градинката", то съдът, Програма Достъп до информация, силното гражданско общество не са достатъчни, за да може наистина Държавата да бъде прозрачна, отчетна и в крайна сметка да се крадат по-малко пари. Съветвам хората да упражняват правата си. Институциите са длъжни да им отговарят в 14-дневен срок. Заявления могат да се подават писмено, чрез електронна поща без подпис, законът позволява да се иска и устно информация. Институциите са длъжни да отговорят и могат да откажат информация само по изключение, но дори и тогава хората имат право на жалба в Съда при евтин съдебен процес- 10 лева е държавната такса в момента."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43

Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Село Орсоя се намира по пътя Видин-Лом и е част от населените места на община Лом. Населеното място  стана известно с голямото си свлачище, което през 1978 година поглъща част от къщите там.  В селото в миналото е имало рибарници, хората се занимавали със земеделие и риболов. Открай време местните работят в близките градове, както и в..

публикувано на 20.09.24 в 12:00

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42