Една "немска" българка, избрала Банско и българските художници

Със съпруга ми сме колекционери, обичаме изкуството още от студентските години. Когато се запознахме, първото нещо, което си купихме заедно, беше една картина на Петър Маринов. Струваше ни 1000 марки, всичките ни пари по онова време - разказва ентусиазирано Евелина, - и бяхме много щастливи. Оттогава събираме картини.

И когато се оказва с време и възможности, отваря малка галерия - на 1 януари миналата година с името International Art Bansko. По време на джазфестивала 2016 правят нещо като минипленер и артбазар, запознават се с много талантливи български художници и от 1 януари 2017 се местят в по-голямо помещение  в центъра на Банско и сменят името на International and BG art Bansko. И толкова много изключителни български творци открива, че бързо запълва двата етажа и 600-те квадратни метра - чудя се дали да не "вземем" и съседната механа, казва със смях Евелина Буцбах. В галерията вече преобладават българските художници - първият, когото представихме, беше Иван Кашлаков, който е студент на годината на Националната художествена академия в София. Отделили сме му специално помещение, в едно от престижните онлайн артсписания публикуваха 20 страници за него и картините му, сега му предстои и изложба в София - интересен, много странен, самобитен, невероятен. Сега ще го водим в "Документа" в Касъл (един от градовете, в които е живяла Евелина със съпруга си - б.а) в Германия. Това е най-голямата експозиция на съвременно изкуство, прави се на всеки 5 години на различно място, разказва Евелина и продължава с все любимите си млади български художници, които представя в галерията - Тони Кондев, Силвия Павлова, Христо Динев. От по-утвърдените споменава Георги Урумов, Ангел Пачаманов, Жорж Сопаджиев, Григор Велев. Всеки от тях за Евелина е любим, прекрасен, изключителен. Влага много сърце във всяка дума. Разхождайки се из галерията, стигаме и до картините на Милчо Спасов, цветни, пасторални, омайни - той е много специфичен, специфичен характер, не работи много с галерии, но се оказахме малко нещо роднини и ето го при нас - разкошен е.

Джазът също присъства в галерията - още на входа ни посреща цветен портрет на Нина Симон, нарисуван от Калина Тонева. За Евелина Буцбах джазфестивалът е едно от онези събития, които преобразяват Банско и каквито трябва повече да се случват. Описва миниобщността, която се формира в града от чужденци и завърнали се от чужбина българи, като космополитна, пълна с енергия - това са все интересни хора, нищо общо нямат с предразсъдъците, че са тук, защото не са успели навън. Всеобщото желание да направят нещо за града трябва да се канализира и използва - смята Евелина и дава пример с техни приятели от Германия, които създават придобилото известност co-working пространство в Банско, което направи повече за града, отколкото централизираната реклама. Все пак и общината има добри попадения - наскоро доведоха едни млади творци от Велико Търново,  които направиха скулптури от дърво из целия град, страхотни. Евелина Буцбах вярва, че недовършените строежи  в Банско могат да бъдат преобразени с различни форми на street art и дори да се превърнат в атракция. Изобщо има какво да се направи по отношение на destination management-a - нещо, което всяко малко австрийско селце умее. 

И на финала на разговора стигаме и до това, с което е започнала галерията на Евелина - картините от художници от цял свят, с които тя идва в Банско и отваря галерията преди да се "запознае" в българските художници. Много попарт (ето - Луи Джова, австралиец, много прочут, а това - полски художник, Янош Оржеховски, уникален, френски, американски творци...). По отношение на хората, които си купуват картини, Евелина Буцбах, като човек подреден, си води точна статистика - кой, кога, от каква националност, на каква възраст. Първо картини са си купували предимно чужденците в Банско, но за нейна радост, все повече българи, при това млади семейства, търсят картини за подарък.

На въпроса чувства ли се местна, Евелина отговаря с усмивка и уклончиво, че не е лесно да те "приемат", но постепенно и това ще стане. Продължава да кара ски, но смята, че пистите не са достатъчно, че трябва  да се свържат Банско с Добринище (което пък да се разработи) - в Австрия е така, 100 километра едно след друго, свързани писти, като сафари, можеш цял ден да караш от склон на склон. А Банско е уникално - Гърция, Турция, Румъния, Македония, всички те няма къде да карат ски. Банско е мястото, на което да дойдат. Това разказвам на всичките си приятели по света.