Художници рисуваха Ново село

В него взеха участие петима художници, от които двама новоселяни, един от Ловеч, но с корени от Грамада и двама от София. Изложени бяха повече от 20 живописни платна, вдъхновени от Дунава, новоселското поле, забележителностите на Ново село. По-голямата част от картините бяха акварели, но Спартак Генев бе изработил своите творби върху нетрадиционни материали. Върху дъно на буре, проядено от времето, е запечатал лика на беловлас новоселянин, напомнящ старите гръцки образи. Тихомир Витков, чието детство е минало в Северозапада, е избрал за обект двете новоселски църкви. Това бяха и първите продадени картини от изложбата. Паола Стоева, участник в повече от двадесет пленера из цялата страна, е впечатлена от новоселските плевни /или както ги наричат тук „клакани“/ и успява да предаде това чувство на публиката. Нейният поглед плени поне трима, които пожелаха да имат в къщи картина от места, край които минават всеки ден, без да ги забележат. Валери Никифоров е изложил пет свои творби, работени в различно време и отразяващи кътчета от родното село, реката и полето. Особена красота и малко тъга струеше от „Старото пристанище“.

Организатор на пленера бе Борислав Митков, участващ с  десетина акварела, а основен спонсор Община Ново село. Изложбата е открита за посещения до 22 юли, когато започва новоселският събор.

Те са свързани с Ново село с пъпната си връв или с приятелство от юношеските години. Двама са родени тук, а трима са слушали много за Ново село, но за първи път идват тук. И петимата се потапят в атмосферата на съзиданието, на преоткриването и на пресъздаването. Направиха го прекрасно. Те накараха новоселяни да отворят очи за своята велика река, за запазените плевни /клакани/, за колорита на новоселското поле, за нов поглед към черквите и часовниковата кула. 

Валери Никифоров е съхранил в своите картини красотата на старите къщи, запазил е мигове от историята на селото- отсечените тополи на пристанището, счупените вече плевни, обагреното в безименни цветя новоселско поле. 

Тихомир Витков се опитва да пресъздаде вечното, духовното. Затова е изобразил черквите на Ново село, затова посети оброчните кръстове, затова обикаля пътищата на богомилите.

Спартак Генев носи в себе си миналото и първичното, което носи и в името си. Щом е в Ново село- селските мотиви, нетрадиционните материали, валящи се в селския двор, а защо не и в мазето, и приглушените образи, които напомнят историята на тези древни земи. Риба върху парче дърво, която напомня отпечатъка на древните мекотели върху новоселския „Камък“. 

Паула Стоева с големите очи, които откриват красотата на безличните и монотонни селски постройки и пейзажи. Картини, които грабват сърцето ти и ти се иска да ги притежаваш, за да им се любуваш до гроб. Защото те са детството, спомените от младостта, личностите, които са те изграждали твоята ценностна система.

Борислав Митков е най-силен в акварела. Защото целият му живот е преминал в Ново село, на Дунава. Всяка негова картина е миг от промяната в селото и преди всичко на крайбрежието. Запечатал е голямата върба, която бурите поломиха, „пощите“/круизните кораби/, които отминаха, рибарите, които си отидоха. И чрез читалището предава своето умение на децата в Ново село, за да отразяват историята му в картини и икони - върху камък и дърво, върху хартия и платно.

Ново село има нужда от такива пленери. В първия час след откриването си, изложбата  бе посетена от близо 100 души. Приятели и близки на двамата новоселски художници; деца, обучавани от Боби в клуба на читалището; хора, свързани с изкуството или занаятите; новоселяни, пръснати по земята, дошли на гости в родното място или просто природно интелигентни хора, каквито гостите забелязаха, че има твърде много в селото. Защото за времето на пленера, не е имало вечер, в която да не са дошли любопитни мъже и жени, за да поднесат нещо на художниците, да поведат разговор и да се потопят в особената творческа атмосфера, която витае около тях.

И всички си пожелаха това хубаво нещо отново да се случи в Ново село. След година или две, с тези или с повече творци, но да стане част от новоселското лято.