Една година в грижи за психично болни

Проблемът при този вид хора е, че трудно се социализират. С жителите на селото общуват единици. Останалите прекарват деня си и часовете между храненията в Дома, предимно в гледане на телевизия. Някои от тях са с тежки диагнози като параноидна шизофрения.

"Имаме 15 потребители на различна възраст, от 43-ти до 83-ти набор, мъже и жени, предимно с шизофрения. Пият си лекарствата, контролират се от наблюдаващ психиатър, медицинската сестра също се грижи постоянно за тях. Не желаят нищо да правят, дори да излязат отвън на пейката. Само някои от по-контактните излизат до обяд на магазина, другите предпочитат да не общуват с никого, живеят в затворена общност", разказа социалният работник Марлена Николова.

Медицинската сестра в центъра е Диана Пешова. Нейната работа е да следи стриктно за приема на медикаменти, както и за здравословното състояние на потребителите:

"Правя връзка с джипито от Чупрене, той идва, преглежда ги, назначава лекарствата, наблюдаващият психиатър от Видин- също."

Как общуват помежду си питаме двама от обитателите на дома във Върбово. Любка Игнатова е една от най-общителните. Има семейство, баба и прабаба е, но многото ѝ болести я накарали да направи своя избор и да предпочете живота и грижите в Дома, пред този навън, при двете ѝ дъщери. Казва, че е много спокойна, откакто живее в институции като тази, лесно общува и намира приятели. За да се чувства полезна, мие съдовете в Дома.

Габриел Янов от години живее в социални институции. На 46 години е и е с тежка диагноза, но може ясно да направи съпоставка между живота преди промените. Макар, че е имал предложение за живот в чужбина, предпочел България, защото я обича.

"Бил съм в Куделин, Лом, Шумен. Вълнуват ме новините, за да науча какво става по света и у нас. При бай Тошо обаче беше по-добре, и дрехите, и баничките", казва Габи, както го наричат останалите.

Целия разказ за Центъра във Върбово може да чуете в звуковия файл.