Само с фотоапарат можеш да преминеш „през девет планини в десета“

Лято е! Слънцето грее обилно, а белите облаци или дъгата, появила се след краткотрайния дъжд, създават ведро настроение и желание този миг да се запечата с фотоапарат. В заснемането на планински пейзаж може да си проличи отчетливо талантът на истинския фотограф. От тази идея са се ръководили организаторите на поредния конкурс за любители фотографи, популяризиран наскоро в София.

Организаторите са използвали за мото крилата фраза от българските народните приказки,  които разказват за герой, който, за да победи змея, отивал през девет планини – в десета. Поканата към всички беше отправена чрез социалните мрежи през месец март и тя гласи: Планината е онази магична фигура, която винаги е някъде там горе и мами въображението ни да се впуснем в едно вертикално пътешествие. Ако и вие усещате връзката между себе си и природата, то ви каним на едно фотографско предизвикателство. Надявамe сe с фотографиите си да стигнем далеч, много далеч!  През девет планини в десета...

Над 1600 планинари с фотоапарат са откликнали на призива и са изпратили своя поглед към избраната тема. Сега изложбата с отбрани 26 техни кадри може да бъде разгледана в градинката „Кристал“ в центъра на София. Сред най-красивите снимки са пейзажи от Рила, Родопите и най-вече Пирин. Конкурс с подобна тематика се организира за първи път и е насочен към хората, които обичат планината – казва Неделчо Кадиев – главен мениджър и един от организаторите на конкурса. Самият той е любител на планината и на фотографското изкуство.

Искаме да накараме хората да се замислят какво прави една снимка добра, дали това е композицията, светлината, ракурса, от който се гледа към обектите. Реално снимките, които имат тези характеристики, които изпъкват и най-високо се ценят от журито. В един такъв конкурс на първо място е фотографът и това как той ще избере да представи даден кадър. Дали ще реши да снима по изгрев или по залез слънце, защото става въпрос за заснемане на пейзажи. Светлината играе основна роля, а след това идва самото композиране на снимката и дали фотографът ще използва преден – водещ план в снимката, така че да насочва погледа да се получи интересен кадър. Техническите параметри на камерата остават далеч назад по важност в нашата класация. Когато ние – журито гласувахме за всяка една от снимките, всичко беше анонимно и не виждахме имената на участниците. Сред отличените 23 снимки на първо място сме поставили работата на Радослав Стоилов. Казва се „Борба“, на второ място е Тюнчер Еминов с „Магията на изгрева“ и на трето място е Добрин Минков със снимката си „Тодорка“.

Снимката, която сме поставили на първо място – „Борба“, изобразява човек, който през зимата се качва на планински връх. Има много силен вятър, който навява сняг върху него, а тялото му е присвито заради усилието, което полага да се изкачва към върха. Аз също много обичам да снимам пейзажи в планината, но рядко ходя сам. Обикновено когато ние, фотографите, се качваме към някой връх, за да уловим хубав кадър, по същото време повечето хора се връщат оттам. Така че фотографът има свои приоритети и това го отличава от повечето хора, които ходят в планината просто за да се любуват.

Друг тип любители на фотографията са децата, които обичат да правят снимки в екстремна среда. Станаха известни много случаи на пострадали ученици, които се качват на опасни места, с цел да запечатат един кадър, за което плащат със здравето, а понякога и с живота си. Това е необяснимо и безразсъдно поведение – казва Неделчо Кадиев и продължава:

Такива снимки се правят от достатъчно големи деца, които могат да преценят ситуацията и  да предвидят риска от своите действия. Навън човек винаги трябва да е внимателен и да се съобразява с обстановката, да знае къде се намира и да планира времето си преди да се е стъмнило. Стига човек да приложи минимална мисъл и съобразителност, той ще си спести много проблеми и затруднения. За нас – опитните планински фотографи, рискът е премерен. Най-трудно е, когато слизаме по тъмно от планината. Осветяваме пътя с фенери и внимаваме да не се подхлъзнем, защото всеки носи фотоапарат и друга фотографска техника.