Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време ли е за промяна на избирателната система?!

Гледната точка е на бивши народни представители, настоящ кмет и социолог. 

Българските граждани изразиха своята воля на проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум за въвеждане на мажоритарна избирателна система, както и за намаляване на годишния размер на държавната субсидия за един получен действителен глас на 1 лев за политическите партии и коалиции. 

Въпреки това, Народното събрание все още не е изпълнило уредената в закона процедура. Законът изисква, когато референдумът е преминал прага за валидност, но не е достигнал прага за задължителност, въпросът да се обсъди отново по реда за обсъждане на националната гражданска инициатива. Този ред беше приложен при предишните два референдума, отнасящи се до развиването на ядрената енергетика и до въвеждането на електронното гласуване. Определено съществуват силни обществени нагласи за промяна на избирателната система. Настъпил ли е този момент и какви са изводите след отхвърлянето на предложените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс за въвеждане на мажоритарна избирателна система?



Една тема изключително важна за обществото и за политическата система като цяло.


"Тази 100%-на мажоритарност в два тура едва ли е най-добрият подход. Има какво да се обмисли, има какво още да се разсъждава. Според Българска нова демокрация и Реформаторския блок, смятаме отдавна, че запазване и дори засилване на преференциите, изчистване на избирателните списъци и въвеждане на машинното гласуване, всичко това би защитило до голяма степен от риск с 5-6 хиляди гласа някои да се настанят в Народното ни събрание", коментира бившият народен представител доц. Борислав Великов



Според социолога Любен Добрев всяка система сама по себе си има плюсове и минуси. 


"Самото утвърждаване на една система не е еднократен акт. Той е изпитан исторически, правени са промени, още повече той зависи от степента на развитие на самото общество. Всяка една държава търси и се опитва, някои са намерили, други като нас все още се лутат, коя избирателна система ще е най-добрата. За съжаление при нас лутането опира до това, да можем ние да се докопаме до баничката. Колкото по-голямо ни е парчето, толкова по-хубаво ще бъде. Все още ни е рано за промяна на избирателната система."



Кметът да се избира от общинския съвет, а съветниците да се избират по райони, на които да бъде разделена общината. Това предлага Борис Николов, бивш народен представител и кмет на община Белоградчик:



"Там вече дали ще е смесена, дали ще е мажоритарна, дали ще е пропорционална, не е толкова важно. Но да се знае, че определен човек е съветник в еди кой си район, в еди коя си община. И той да може да бъде отзоваван, ако действително не си върши работата и не защитава интересите на хората от този общински съвет, и избира кмета. Той е органът, изпълнителната власт. Защото тук се разминаваме! На централно ниво мажоритарно избраният президент има представителни функции, а в общината кметът, който е мажоритарно избран, има оперативно действащи функции."



Още по темата и мненията на слушатели чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45