По традиция целият месец май премина като истински „празник на буквите“ в повечето български училища. В навечерието на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, малките ученици с гордост показваха колко много са напреднали в четенето и писането през годината. За да остане траен спомен от празника, много училищни директори избраха да връчат дипломите на възпитаниците си в Музея на образованието в Габрово. Вече е традиция през м. май там да гостуват ученически групи от Русе, Плевен, Бургас, София, Джебел и други градове.
Тези пътувания на ученици и учители до Габрово през май наподобяват истинско поклонническо посещение на свято място, свързано с първоизточника на светското образование в страната ни. Тук са събрани сведения и експонати от десетвековното развитие на образованието по българските земи. Музеят на образованието е създаден през 1974 г. и сега е институция с национално значение към Министерството на образованието. В света има много подобни музеи, посветени на учебното дело, но те правят само временни и тематични изложби и възстановки. Действащ музей като нашия другаде няма – казва Румена Христова – главен уредник в габровския музей.
Тук през 1835 г. по инициатива на родолюбците Васил Априлов и Николай Палаузов е открито първото новобългарско училище, т.е. училище, в което за пръв път на децата се преподава само на говорим български език. По този повод в Габрово е създаден музей, посветен на историята на народното образование. Той разполага с постоянна експозиция, която обхваща периода от X век – до наши дни. Веднага след Освобождението от Османска власт (1878 г.) се е заговорило за създаване на такъв музей. Основан е през 1905 г. в София, по инициатива на проф. д-р Иван Шишманов. Голяма част от материалите, събрани от него, сега се съхраняват във фонда ни в Габрово. Притежаваме около 175 хил. документа, снимки, веществени материали, различни периодични издания, посветени на педагогиката и образованието. Тук се съхраняват ценни издания от библиотеката на Габровското училище от 1835 г.
Пази се и личната библиотека на Васил Априлов. В своето завещание той отбелязва, че книгите му трябва да останат в града на неговия род – Габрово. Най-старата книга в нея – „Одисея“ на Омир е от 1551 г. Този екземпляр е двуезичен, с паралелни текстове на гръцки и латински език. Другата колекция, с която много се гордее музеят, е богатата колекция от възрожденски учебници, издавани до 1878 г. Има и оригинални дипломи, свидетелства, училищни пособия и учебни пособия, знамена, канцеларски печати и т.н.
За да бъде в крак с времето, музеят поддържа контакти с училищата на българските общности в Мадрид, Кипър и други градове по света. Към тях е адресирана специална изложба, посветена на интереса на българите към образованието през епохата на Възраждането. Сред музейните експонати в Габрово най-голям интерес буди възстановка на стая от т.нар. взаимно училище. В миналото ни пренася разказът на Румена Христова:
Учениците са изпитвали и голям респект към учителя и към училището. По време на Възраждането, когато децата влизат сутрин в клас, са били проверявани за хигиена, дали са сресани, добре ли са облечени. През Възраждането най-почитаните хора са били учителите, свещениците и кметовете. Към тях всички са изпитвали страхопочитание, но времената се менят и днес е по-различно. По онова време на всеки чин са стояли деца на различна възраст. По онова време малко хора са били подготвени за учители, затова са използвали взаимоучителната метода – по-големите ученици са помагали в работата на учителя. По-добрите и грамотните са обучавали по-малките, а децата в клас са имали много стимули, но и много наказания. Специални табели са се окачвали на шията на ученика. На добрите се е поставял етикет с надпис: „благочинен, внимателен, мъдър“. Но е имало и други с черен фон, на които пишело: „немирен, мързелив, нечист“. С тези табели учениците били задължени да си отидат до дома. Налагало се да минат през оживени улици и така всеки виждал какво са правили през деня в училище. Това е бил позор и когато учениците на обяд са си отивали вкъщи, по-малките ученици са били придружавани от по-голям ученик. Той бил задължен да следи дали малките спазват реда на обществените места, дали поздравяват възрастните, които срещат. Така са се създавали навици за поведение в обществото по време на Възраждането.