Елена Башкирова свири Бетовен днес в зала „България“

Изумителната музикална седмица (първата от фестивала „Софийски музикални седмици“), която започна с фамозния гастрол на симфоничния оркестър на Маринския театър със самия Валерий Гергиев, продължава „по руски“ с гостуването на пианистката Елена Башкирова. Родена в Москва, тя е дъщеря на прочутия пианист и педагог Дмитрий Башкиров (носител на Голямата награда на конкурсите „Маргарита Лонг/Жак Тибо“ и „Роберт Шуман). Завършва Московската консерватория с пълно отличие в класа на своя баща. Макар и от самото начало на своята кариера да се посвещава на камерната музика (която определя като „душата на музиката“), тя често е канена като солистка на някои от най-престижните оркестри по света и редовно работи с диригенти като Семьон Бичков, Лоурънс Фостър, Карл-Хайнц Стефенс, Айвър Болтън. Била е съпруга на именития цигулар Гидон Кремер, а след раздялата си с него се жени за световноизвестния пианист и диригент Даниел Баренбойм.

През 1998 Елена Башкирова основава Международния фестивал на камерната музика в Ерусалим, на който и днес е артистичен директор и успява да го превърне в музикално събитие със световна значимост. С ансамбъла на фестивала Елена Башкирова е гостувала в Берлин, Париж, Лондон, Виена, Дюселдорф, Ню Йорк. И ето я сега в София заедно с испанския диригент Хайме Мартин Той първо е бил флейтист, чудесен при това, има записи като солист със сър Невил Маринър, свирил е камерна музика с Мъри Перайа. Кариерата му като диригент започва едва през 2012. Година по-късно той е главен диригент на симфоничните оркестри на Гявле и Кадакес и артистичен директор на международния фестивал в Сантандер. Работи изключително активно, дирижирал е Лондонската филхармония, Оркестъра на Френското национално радио, Дъблинската филхармония, Симфоничния оркестър на Сао Пауло, Пекинската филхармония, Симфоничния оркестър на Шведското национално радио и редица други.

Радостно е, че е Хайме Мартин е избрал да започне концерта с българска творба  - „Празнична увертюра“ от Веселин Стоянов, един от най-изтъкнатите представители от т.нар. второ поколение български композитори - тези, които следват в чужбина, взимат най-доброто от европейската музикална култура и го „донасят“ в България, където с получените знания и таланта си, създават творби, равностойни на най-добрите в Европа, но със специфични български характеристики (не задължително фолклорни). Роден е в Шумен, завършва музикалната академия в София като пианист и веднага след това заминава за Виена, където постъпва в Академията за музика и драматично изкуство. Връща се в България, от 1945 е професор по композиция и музикални форми, бил е декан на теоретичния факултет и ректор на Националната музикална академия и директор на Софийската опера. Той е и един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“.

Елена Башкирова пък е избрала да се срещне с родната публика чрез музиката на Третия концерт за пиано и оркестър на Лудвиг ван Бетовен, написан в зората на 19 век, между 1799 и 1802 година. Официалната премиерата е година по-късно, солист е авторът, а заедно с него прозвучава и Втората симфония на Бетовен. Концертът е посветен на пруския принц Луис Фердинанди по спомените на Игнац фон Зайдел (който тогава обръщал страниците за Бетовен) клавирната партия била изписана само частично, а нацяло все още съществувала единствено в съзнанието на композитора. През 1804, когато третият концерт е издаден, вече (очевидно) Бетовен е трябвало да я „прехвърли на нотния лист“.

Това е творба, изпълнена с усещане за триумф, горда красота и дори припламващо чувство за хумор - независимо че през този период Бетовен е спохождан от мисли да сложи край на живота си поради бързо напредващата глухота. Но (както пише самият той в своето прочуто Завещание от Хайлигенщат през1802) за щастие е почувствал, че е призван от изкуството да създаде всичко онова, на което е способен в музиката

Финалът на концерта е за една от най-обичаните симфонии в историята - прочутата Девета симфония Из Новия свят. Антонин Дворжак я пише в Ню Йорк, а там се оказва заради „хрумването“ на мадам Джанет Търбър, съпруга на милионер, да покани прочутия вече чешки композитор да оглави Националната музикална консерватория, където да преподава композиция и инструментознание, а в свободното си време да напише опера по текстове на Лонгфелоу. Дворжак приема (до голяма степен и заради изключително щедрата заплата) и в края на 1892 се оказва в Ню Йорк. Преподава, дирижира, но и изучава града с неговите улици и ресторанти, разхожда се из Сентръл парк, дори отива да гледа прочутото „шоу“ на Бъфало Бил. Започва да пише Деветата си симфония три месеца след пристигането си в Америка. Няма как всичко, което е „попил“ от живота в новия свят, да не е „намерило място“ в творбата. Но и няма как външните влияния да са по-силни от неговата личност и музикална същност. Безспорно, той е бил впечатлен от нежността, страстта, меланхолията и тихата  тържественост на спиричуълите, които чува по време на престоя си в САЩ, но използва сходни определения и за ирландските и шотландските фолклорни мелодии. Седем години след премиерата на Деветата си симфония, композиторът пише на свой приятел диригент следното - не забравяйте, че моята музика е само в духа на американските мелодии, а по-късно добавя, че творбите, които е писал в Америка, са си дълбоко бохемски (като прилагателно от Бохемия) и че подзаглавието „Из Новия свят“  е  само за да подскаже, че е пълна с впечатления, които той изпраща като картичка на своите приятели в родината.

Концертът е днес, 23 май от 19 часа в зала „България“.