Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ценност ли е българският книжовен език

Татяна Арнаудова: "Да се отнасяме с уважение към българския език"

Снимка: Радио ВИДИН, архив

Започна "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му". По-просто казано, ще се проучва дали българите искат отпадане на пълния член, формите, при които има т.нар. "мекане" да станат дублетни и доста други явления, които са широко разпространени в устната реч, но са квалифицирани като грешка в писмения език. Чрез представителна анкета учените ще установяват как днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус се отнасят към правилата на съвременния български книжовен език. Кои от тях ги затрудняват, на кои държат, кои са излишни и остарели. В изследването участват няколко институции, координирани от Института по български език към Българската академия на науките.

Венцислав Величков попита видинчани кои правила в българския език ги затрудняват и дали поощряват опростяване на нормите:

"Правилата не трябва да се опростяват, защото не са сложни... Според мен правилата трябва да станат по-прости, защото са ми трудни... Граматиката ми е трудна, но не трябва да се премахва нищо, просто трябва повече учене. Зависи и от преподавателя... Пълният и краткият член са ми най-трудни, би било добре да се премахне това правило... Трябва учителите да си вършат по-добре работата, а децата да не са толкова мързеливи... Определителният член ме затруднява, но не трябва да се премахва, защото ще се загуби смисълът. Езикът няма да е толкова благозвучен... Би било добре, ако книжовният език и ежедневната реч са по-близки, ще е по-лесно за учениците... Не мисля, че трябва да се опростява българският език, защото той е част от нашата култура и всеки трябва да го знае, нищо че е по-труден от английския."


Ето и част от коментарите по темата на страницата на Радио ВИДИН във Фейсбук:

"Пълна простотия! Вместо да измислят по-привлекателен начин на преподаване, за да събудят интереса на децата към знанието, те ще ми въвеждат шльокавица, щото видиш ли било по-лесно за неграмотниците. НЕ на НЕГРАМОТНОСТТА!... Колкото и да се опрости, простите хора ще го направят още по-прост... Няма нужда неграмотността да се узаконява!... Според мен трябва да се опрости. Да вземем пример от сърбите, както го чуват, така го и пишат. При тях петак е петак, а при нас петък. Наистина българският език е труден. Как да обясня на сина ми, който е 4-ти клас, че не се пише "матрияла", а " материала", а вижте материята си е материя. Той го пише, както го изговаря. Много се обърква човек."

Снимка"Смятам, че има определени традиционни правила, които не трябва да се променят. По-скоро обществото трябва да се нагласи към книжовноезиковите норми, а не обратното- езикът да се опрости така, че да отговаря на определените нагласи в обществото. Българинът в 21 век е един вече космополитен човек, който пътува, реализира се в чужбина и би било обидно езикът му да се опрости, за да бъдат приобщени по-широки социални слоеве. Социалният статус на българина в никакъв случай не определя и неговата грамотност, защото сме свидетели на хора от политическия елит, които определено не са запознати с поне правоговорните норми. Моето мнение е консервативно- езиковите норми не трябва да се променят. Малко неща предизвикват гордостта на българина, защото винаги сме в черните статистики, а българският език е духовна национална ценност, която е съхранила българската идентичност през вековете и би трябвало да се отнасяме с нужното уважение към него, както е казал Иван Вазов: "Език свещен на моите деди". Всеки, независимо от социалния си статус, би трябвало да си постави за цел, да има и интелектуалната воля, за собствено ограмотяване, защото това е задължително условие за успешното общуване и професионалната реализация", обясни Татяна Арнаудова, дългогодишен преподавател по български език и литература във Видин и напомни, че именно, за да се запази и съхрани езиковото разнообразие по света, по инициатива на ЮНЕСКО се чества Международният ден на майчиния език- 21 февруари.  

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

След пет години една трета от работещите в болницата във Видин ще са пенсионери

Средната възраст на лекарите в страната е над 50 години, а в 13 области в страната, сред които и Видин, по данни на Българския лекарски съюз, над половината от лекарите са на повече от 61 години. Прогнозата е за тежка криза в здравеопазването след 10 години. Във Видин основната част от лекарите, добили специалност са в..

публикувано на 04.12.24 в 16:31

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45