Ирина Сардарева: Шапката е короната, която превръща съвременната жена в кралица

Можете ли да си представите кралицата на Англия без нейния неизменен аксесоар – шапката. С нея тя, освен че допълва изгледа на красивите си тоалети, напомня и за кралската корона, която са носили векове наред предците й при появата си пред народа. В днешно време шапките отново преживяват своя ренесанс. Носят се не само за да предпазят от студ, вятър и слънце. Шапките все по-често се слагат на главата и като аксесоар в крак с модните тенденции. Шапката може да бъде всякаква – кокетна, фамозна, строга, официална, предизвикателна, абсурдна. Важното е да е добре подбрана и да допълва облеклото на собственика й.

„Онези, които носят шапки, са самоуверени по характер хора. С аксесоара на главата си те казват – това съм аз, вижте ме, запомнете ме“ – забелязва известен американски моделиер. Той припомня, че най-голямо внимание към шапките е имало в Европа в началото на XX век. По това време в култ от свободомислещите жени се издигат смелите къси прически. Те пък изискват и по-семпли модели шапки, с малки обеми и изчистена линия. Що се отнася до украсените с панделки, цветя, пера и мъниста шапки, днес те могат да бъдат носени по време на градински празненства, сватби, конни състезания. Специално на шапките за показ е посветен парад, какъвто за пръв път се организира в София. Шествието потегля в събота /22 април/ по протежението на бул. „Витоша”. Накрая всички ще се съберат на площад „Бански” пред сградата на Регионалния исторически музей в столицата. Шествието ще бъде предвождано от произведения на най-известните майстори на шапки в България Ирина Сардарева и нейния син Георги.

Първите модерни шапки в София се появяват с началото на светското общество у нас след Освобождението. Тогава много бързо навлиза европейската мода в облеклото на българина. В града ни е имало 18 ателиета за дамски и мъжки шапки, в Русе – 35, а във Варна – 12, разказват специалисти от музея. През 1946 г., когато излиза закон за незаконното забогатяване, били преследвани както банкери, така и шапкари, защото трудът им се е смятал за „буржоазно зло”.

Днес човек може да се чувства свободен да избира шапките си, без това да е белег за класово неравенство. Искам да накарам всяка жена да си създаде нов образ чрез избора на шапката – казва известната дизайнерка Ирина Сардарева. По думите й, това ще достави удоволствие, макар само за ден. В парада може да участва всеки. Правила няма. Респектът ще бъде към всички шапки, независимо дали са от магазин за евтини стоки, от старата ракла или собственоръчно направени. Направете ваше творение, украсете някоя шапка. Сложете цветя, пера, панделки, мъниста. Важното е, да не се страхувате да експериментирате – съветва Ирина Сардарева и допълва:

Това е празник на пролетта, на новото начало, на надеждата, младостта и промяната. В другите страни това е стрийт мода. Няма правила, идваш сам и показваш това, което на теб ти харесва. Призивът ни е – заедно да посрещнем пролетта. С Музея за история на София работя повече от 20 години. Правила съм две изложби в моята „Къща на шапките“, когато музеят нямаше сграда. През 60-е години на миналия век имаше сграда, подготвена за музей. Тя обаче се превърна в магазин, а след това беше препродадена. Затова се прекланям пред хората, работили в Музея за София през годините. Те, въпреки липсата на сграда, успяха да съхранят богата музейна колекция. Толкова сгради се построиха, но нито една не беше предназначена за музей. Истината е, че самочувствието на хората в този град идва, когато те видят колко стара е София. За съжаление софиянци не познават историята на своя град. Виждала съм чужденци, които знаят много повече за забележителностите тук, отколкото самите българи. Вярно е, че София стана най-гъсто населеният град, но и новите софиянци трябва да знаят колко е древна нашата столица и колко много паметници на културата има запазени. Това е повод за гордост и самочувствие, пък дори и местният бизнес би спечелил, ако се говори и знае повече. Затова и първият Парад на шапките, който организирам, ще заведе хората право към музея. Аз обичам София, чувствам се добре като гражданин на тази столица.