За вземането и връщането

Не знам дали сте забелязали, но тия дни у нас се случи чудо – една партия се отказа от субсидията, която й се полага по закон, след като на изборите получи повече от 1 процент от гласовете. Пред благородното й намерение обаче изникна пречка – в никой наш закон подобен жест не е предвиден и няма механизъм, по който сумата да бъде преведена за благотворителност вместо в партийната сметка. Отново смут, отново размисли, отново жлъчни коментари от различни страни.
Докато слушах тоя шум, се сетих, че преди 12-13 години имаше подобен случай. Тогава изведнъж се разбра, че някакви съвсем обикновени хора били придобили някакви съвсем евтини жилища, та им бе поискано да ги върнат обратно. Добра идея, но и тогава се оказа, че имало закон да ги вземат, но нямало закон да ги връщат, та им казаха да почакат, докато се разреши казусът. И тогава се чуха много гласове, че е време да млъкнат зложелателите, които твърдят, че нашата държава знаела само да взема – било то пътен данък, здравни вноски, пенсионни осигуровки и други глоби, срещу които човек нищо не получава. Е, в онзи случай някои човеци бяха получили и нямаше как да го върнат, колкото и да искат.