Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Катя Трифонова: "Не искам да вярвам, че няма решение за възраждане на нашия край"

Продължава процесът по закриване на училища в България- броят им е намалял наполовина за последните две десетилетия. Какво се случва със сградите, с учителите и останалия персонал? Загиват ли селищата заради липса на учебно заведение или училището изчезва, защото селото загива? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника".

През Възраждането и след Освобождението всяко българско село е давало мило и драго да има училище, напомнят от Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". И оттогава бедният български народ е намирал средства за училище с настоятелство, дори и в най-малкото село. През 1887 г. България е наброявала 3,15 милиона население, а училищата са били почти колкото сега.

СнимкаПрез третата четвърт на XIX в. българската буржоазия отпуска значителни средства и полага големи грижи за развитието на просветното движение. Тя се заема с откриване на нови училища, със строеж на училищни сгради, с намиране на учители, с тяхната издръжка, с изпращане на млади хора в чужбина, за да получат по-високо образование и т.н. Тя се грижи за оформяне на цялостната структура на българската образователна система. В резултат на всичко това през последните години преди Освобождението рядко се среща българско село без училище.

За състоянието в балканските държави през 1912 г. са направени специални изследвания, базирани на официални източници. Българската държава, със своите 4950 училища, 10 013 учители и 439 207 ученици, заема първо място. Тя е на първо място и по броя на учениците, включени в задължителното обучение, по броя на учителите и по качеството на тяхната подготовка. Страната ни изпреварва своите съседи и по общия процент грамотно население. През 1946 година в България вече има 10 500 държавни и частни училища, при 7 029 349 население. През 1989 год. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 за първи път прекрачват прага на родното школо. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на учителите в тях е над 150 000.

През 2000 година българските училища са намалени на 3491, а днес те са останали само 2456, с 27 закрити само за последната учебна година.

"Двете основни причини, които водят до закриването на училищата, са демографският процес и поставянето на съществуването на училищата на финансова основа. Всички училища в община Видин, които са закрити, са закрити именно заради това, че начинът на финансиране не им позволяваше да съществуват. Трябва да бъде променена философията на делегирания бюджет. Ако искаме да съществуват учебните заведения, трябва ясно да кажем кой е минималният брой ученици, който трябва да има в едно учебно заведение, за да може то да съществува и то така, че да може да се издържа. Смея да твърдя, че когато се пристъпи към закриване на учебно заведение, се правят разчети и се търсят начини да бъдат устроени на друго място на работа учителите и непедагогическия персонал. Гледам оптимистично към бъдещето и не ми се иска да допусна вариант, при който да няма възможност да се възроди нашият край. Обществото ни трябва да направи така, че младите хора да намират възможност да остават тук. Да желае и да отстоява исканията си", каза в студиото на Радио ВИДИН Катя Трифонова, председател за област Видин на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и бивш директор на видинското училище "Петко Рачов Славейков".

За закритите училища в община Кула, в Кутово и Ивановци и още по темата- чуйте в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дунавци чества 50 години от обявяването си за град

Дунавци празнува 50 години от обявяването на населеното място за град. Честването съвпада с 10-ия Международен фолклорен фестивал "Дунавци пее и танцува". Тържествата ще продължат три дни, каза кметът Димо Скорчев:  "Това са два празника в едно, затова ще продължат в рамките на три дни. Имаме поканени състави - танцови и певчески групи...

публикувано на 04.10.24 в 08:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Необходима е всеобща реформа във всички области от безопасността на движението

По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават.  МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност.  Мисия възможна ли е пътната безопасност в България?  Качествена..

публикувано на 03.10.24 в 10:00

Българите избират да живеят самостоятелно, когато са на 30, сочи проучване

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...

публикувано на 02.10.24 в 15:48

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45