Новоселяни ще се поклонят пред героизма на предците си

На утрешния 18 март се навършват 100 години от една епична страница от българската история, в която непосредствено участие вземат нашите предци, славните бдинци. Това е времето на Първата световна война, а българите се бият срещу френската армия в гористите части над Битоля, Македония, по известни като "Червената стена".  От 10 до 18 март 1917 год. се водят цитирам: „Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к. 1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава. Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248.“ Такава е оценката на полк.о.з. Петър Кръстев в статията му „Боевете за кота 1248“. 

На 18 март 1917 г. Червената стена е наречена с ужас от чужди и с възхищение от свои „Македонската Шипка“. На редица участъци от позицията бдинци свършили патроните и започнали да хвърлят огромни камъни и скършени от артилерийския обстрел дървени трупи върху пълзящите към върха на хълма френски стрелкови вериги.  

В тази битка намират смъртта си 25 новоселяни, 20 от които са от 3-ти пехотен Бдински полк. На днешния ден са оставили кости на кота 1248 подпоручик Иван Тодоров и редник  Марин Надаянов. Мл. подофицер Ницо Трайстаров и редник Нашко Пръвчев са загинали в Битоля.  За подпоручик Иван Тодоров внучката му баба Фроса разказа на учениците от клуб „Млади възрожденци“ към новоселското училище  „Св. Св. Кирил и Методий“.

Дядо ѝ тръгнал на фронта с мисълта, че ще се бие за България и за освобождаването на братята македонци. Той оставя жена с три деца вкъщи и заръчва:

„Ако умра, слугиня да станеш, но да изучиш децата.“ И съпругата му изпълнява неговия завет. Иван Тодоров е един от хората, попаднали в плен на французите. Всеки пленник бил питан предава ли се и много предпочели да отидат в чуждата страна, но да запазят живота си. Когато попитали Иван Тодоров дали се предава, той отговорил: 

„Главата си давам, България не давам.“ И там, пред всички отрязали главата му с един замах на сабята. Така, върналите се от плен, разказали на жена му за героичната смърт на един обикновен българин. И това предание останало да се предава от поколение  на поколение.

В чест на 100-годишнината от тази епопея Клубът на пенсионера в Ново село организира през май екскурзия до Охрид, Македония, за да се поклони пред паметта на загиналите си предци. Надявам се, ръководството да убеди своя превозвач, че целта на хората от третата възраст не е търговия в Скопие, а запалена свещица в църквата „Свети Георги“ на с. Цапари, където са погребани част от убитите. 

Уважавам горчивата истина в стиховете на нашия съвременник Пеньо Пенев:

„Потомци, вий напразно ще се ровите, докрай едва ли ще узнайте вий, когато се наливаха основите какъв живот живяхме ний.“ И все пак се обръщам към  потомците на загиналите за България новоселяни - да отидем и  да се поклоним пред героизма на дедите ни, да се докоснем да земята, напоена с кръвта им, за да усетят, че саможертвата им не е била напразна. Тя не е дала по-голяма територия на България, но дава по-високо самочувствие на българина.