Танцовото изкуство се включва в дебата за етиката и естетиката

Съвременното танцово изкуство може да ви поднесе изненада! Танцьорите вече не разказват приказки с фолклорни мотиви и легенди за стари времена. Битката между доброто и злото вече е пренесена в наши дни, където човекът в публиката е оставен сам да направи своя избор на чия страна ще застане. Размисъл чрез изразните средства на танца се опитва да постигне и младият режисьор и хореограф Живко Желязков в авторския си спектакъл SINNER. Работата му е забелязана и номинирана за награда ИКАР 2017 г. заради провокативния и оригинален начин, по който повдига един стар проблем, който въпреки напредъка на технологиите, остава нерешен и в наши дни. От сцената на „Дерида денс център", където се играе спектакълът, той насочва вниманието на публиката към човешката суета, която понякога е ненаситна. За да я задоволи, човекът е склонен да избива хиляди животни и то само, за да вземе кожата им. Върху тази неоправдана жестокост разсъждава Живко Желязков.

Темата, върху която фокусирах вниманието си, е една архаична наша практика да взимаме ресурси от природата, без да си даваме сметка какво причиняваме така на други живи същества. А в повечето случаи сме движени основно от нашата суета. Фокусът на танцовия спектакъл е върху отношението ни към животните и кожата, която взимаме от тях. В средата, в която живеем, с цялото навлизане на технологиите във всички сфери, имаме възможност да извличаме и задоволяваме тази си потребност по друг начин – чрез съвременните материали. Аз виждам проблема в това, че ни липсва баланс. Няма нищо лошо човек да бъде суетен, но с мярка. Едно е да имам два чифта обувки от естествена кожа, които да ме топлят през зимата, но е съвсем друго, ако имам гардероб, пълен с обувки и дрехи от естествена кожа, с които искам да изглеждам значим в очите на другите. В нашето представление ние не обвиняваме хората, а се опитваме да провокираме разума и чувствата и всеки да се замисли къде е неговият баланс и дали не е прекрачил границата. Отношението ни към животните и природата е важно. То е показателно за отношението ни към хората.

Концепцията на Живко Желязков тръгва от проблема за презадоволеното консуматорско общество и свързва това с друга нарушена норма, а именно толерантността между хората. Без толерантност ние няма как да сме свободни и спокойно да изразяваме мислите и чувствата, които ни вълнуват – казва Живко Желязков. За свой най-голям принос в подкрепа на разнообразието и толерантността той смята създаването на „Дерида денс център“. Той е сцена за изява на млади творци с нестандартен подход в танцовото изкуство. Миналата година ръководеният от Живко Желязков екип към школата получи отличие от ЕК, като един от най-успешните три европейски модела за предприемачество в сферата на културата.

Ние доста работим върху социалния фокус и привличаме хора, отворени към съвременното изкуство, танца, които носят новаторско разбиране в себе си и имат креативно възприятие на света. Също така, с годините мястото се наложи като добра сцена за създаване на нов тип танцови продукции. Чрез нашата международна програма около 20 хореографи годишно получават възможност да работят тук. Те поставят свои продукции, а същевременно си партнират с много добри български танцьори. Това е шанс, защото отваря нашата сцена и дава възможност на всеки да работи и развива таланта си. При нас идват хореографи от САЩ, Тайван, Африка и от различни европейски държави, така привличаме нови и различни хора, които показват нов подход в сценичната работа.

Снимки: личен архив