Симона Тихомирова: "Родени сме да бъдем обичани"

И така- нека ви разкажа за Мони. Тя слуша Бионсе, но в същото време обожава да играе народни танци с приятели във Видинския младежки дом и учи румънски, защото скоро предстои съвместен концерт в северната ни съседка, в който ще участват групи за автентичен фолклор от двете страни на Дунава.

Преди да избере Математическата гимназия за свое училище, Симона Тихомирова е учила във видинското училище по изкуствата "Св. Св. Кирил и Методий", специалност хореография и музика. Моята гостенка свири на акордеон, обича да пее и да измисля интересни сценични истории. Защото вижда сцената като място, което ще бъде силно свързано с живота й. Мечтае за артистична кариера. Сега в Математическата участва в група за театрално изкуство. И още- работи като доброволец в Общинския съвет по наркотични вещества. Тя е сред младежите, които се грижат за наши земляци в неравностойно положение. Мони живее с широко отворени за света очи, но вижда и със сърцето си хората, природата, красотата в малките ни делнични срещи с живота.

"Трябва да сме горди, че сме българи. Най-важното е да знаем от къде сме тръгнали и какви хора ще станем. На първо място е семейството. Само така ще знаем накъде отиваме. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако един човек не знае своето минало и от къде е започнал, той няма как да мечтае и няма как да има своите амбиции за своето бъдеще. Не знаейки миналото си, той не може да знае до къде се простират силите и възможностите му", казва Мони.

"За себе си зная, че съм по-силна, когато съм част от екип и работя задружно с някого. Хората са такива създания- те не трябва да остават сами", споделя Мони и добавя: "Така е и в любовта!"

Сред любимите си поети от детството, че и и до сега, Мони поставя Иван Вазов, а от литературните герои на своето детство откроява Пипи Дългото чорапче, Мечо Пух и веселите патиланци.

"Пипи е уникална. Тази нейна различност харесвам и сега. Малкият човек се впечатлява от много неща. И създава ярки спомени. Обичах и обичам да пиша за всичко, което ме вълнува, което е около мен, което виждам, чувам, чувствам. В детството пишех за любимите си игри. Сега любовта е голямото ми вълнение. Но не само. Когато седна с приятели на брега на река Дунав, аз виждам цветовете във водата; откривам дъгата, която прозира в нея; откривам птиците, които си говорят; откривам, че е прекрасно да летиш. И си признавам, че ми се иска в някой друг живот да съм птица... Всичко това споделям в моите стихове", разказва ми Мони. А на въпроса ми как пише, ми обяснява:

"Важно ми е да "уловя" идеята. Понякога тя ме връхлита докато правя нещо- уча, разхождам се, или съм в учебен час... Щастлива съм, че всички мои близки и моите учители също, проявяват разбиране и ме оставят да запиша онези думи, които са дошли в мен. За да ги има на хартия. Защото аз съм старомодна и пиша на хартия", усмихва се Мони. И ми признава, че би искала, ако имаше машина на времето, да надникне в епохата на Левски:

"Прекрасно време. То е знак. То показва колко силна може да е човешката воля и колко голям е човек, когато мечтае. И каква саможертва може да даде в името на родината си. Искам за малко да бъда там, защото искам да знам дали аз съм способна на това. И защото съм убедена, че ще се върна в своето време като един различен човек."

Слънчево момиче е Мони! Питам я за любимите й занимания и какво чувам? Природата! И пак природата!

"Обичам да съм при баба и дядо на село. Обичам да ходя за сено с дядо. Обичам да карам колело. Обичам разходките с най-добрата ми приятелка. Обичам да рисувам. Обичам да пея. Обичам да слушам музика. Обожавам Дунава и връзката ми с природата. Обожавам да бера цветя по поляните на моето село- там съм отраснала и там е моят първи дом. Когато наблюдавам моите баба и дядо, аз чувствам тяхната любов. Те са толкова години заедно и все така се обичат. Красиво е... Всички влюбени двойки са красиви. Това е, което ме вдъхновява- природата и любовта", споделя Мони. А аз настоявам да ми разкаже и за градските си занимания.

"В училище най-много обичам часовете по литература и психология. Защото в тези часове се пише много! Чувствам се добре в моето училище. Получавам разбиране и възможност да се развивам. За мен е важно да се случват различни неща. Участвам в заниманията по форум театър. Пътуваме с актьорската трупа в различни градове. Забавно е. В трупата постоянно преоткривам себе си. Мечтая да издам първата си стихосбирка, защото вярвам, че има ли първа, ще има и други. Мечтая за сцената. Виждам се като човек, който трябва да се подари на другите. Искам да се раздам. Искам да раздам своите мисли, вписани в рими, на другите. Искам да покажа на хората това, което мога", смело мечтае Мони. И ми подарява своя урок, на мен, уж познаващата живота от вече доста години...

"Във всеки лош човек се крие един тъжен наранен човек. Нараненият човек се страхува и започва да се съмнява дори и в тези, които не са го наранявали... Нараненият човек започва да се обгражда със стени, но тези стени със сигурност ще го променят като личност! Трябва да поискаме да сме в синхрон. Да се напасваме един към друг. Всеки човек да върви с друг, а не сам срещу всички. Хората са родени да бъдат обичани. На всички желая да открият своето щастие в живота. Това е най-важното. Да са истински, истински щастливи."