В пограничното село Салаш

Кмет на селото е Румяна Алексиева. Пред Йорданка Петрова тя разказа за живота там. Лекар си имат- местен човек, който е на разположение на хората, медикаменти им носят с подвижна аптека. Хвали се, че в селото нямат кражби, но се тревожи, че бавно, но сигурно селото опустява:

"Всички са възрастни в Салаш, нямаме млади хора. Сега сме 130, но през лятото ставаме повече, идват да произведат зеленчуци по градините, и зимата отново се изнасят." Исканията на хората от Салаш към общинската управа не са много- да се подменят кабелите на електрическата инсталация, каза още кметът на селото.

Хората започнали да напускат Салаш в 60-те години на миналия век. През 1973 г. е закрито училището, което преди няколко години става Дом за стари хора, където са и единствените работни места, след кметството. Успели обаче да запазят пощенската си станция. Преди години искали да я закрият заради нерентабилност, но хората организирали подписка в защита на пощата и така я запазили, за тяхно удобство- да взимат пенсията оттам, да пускат писма и колети.

"Искаха да я затворят, когато беше реформата. Аз направих една подписка, защото хората искаха да си остане пощенската станция, удобно им е. Важното е, че я запазихме."

В миналото на около 2 км западно от Салаш е имало гранично подразделение, а после гранична застава на граничен отряд - Видин. През 2014 година е направен първа копка на новия Граничен контролно-пропускателен пункт Салаш - Ново корито и стартира изграждането на пътя до прохода "Кадъ боаз". Проектът предвиждаше нов път и съоръжения на 4-километровия участък след с. Салаш до границата със Сърбия. Проектът така и не се довършва.

"Бяхме сигурни, че ще го направят. Усилено се работеше, но спряха, отклониха парите за друго място. Даже там, на пункта, където се прави панаирът, имаше едни стълби, те ги разрушиха. Сега е кал и се налага за събора да засипваме мястото с камъни", обясни Румяна Алексиева.

Всяко лято на прохода “Кадъ боаз”, в местността "Корито", между селата Салаш и Ново корито, Сърбия, границата на България и Сърбия се отваря и на самия предел на двете държави се провежда българо-сръбски панаир. Това е най-големият международен събор на Балканите.

Книга за историята на Салаш написали местни хора, разказа още кметът Румяна Алексиева. Първите писмени сведения за населеното място в района на прохода датират от 1455 г. През ХХ век Салаш е едно от големите села на Белоградчишка околия. При преброяването през 1939 г. има 1450 жители.

Към читалището в Салаш имат певческа група, които са много дейни. Всяка година организират торлашка среща със сръбските си съседи.

Още за живота в малкото белоградчишко село може да чуете в звуковия файл.