Четенето на книги е наслада за сетивата, но може да носи и престижни награди

„Моята родина е там, където е библиотеката ми” – думите са на една от най-космополитните личности в световната история, Еразъм Ротердамски. Заради стремежа си към знание той отказвал да бъде определян по националност и смятал за свой роден език латинския.

Магическата сила на книгите, които моделират човешката мисъл и помагат при взимането на житейски решения, са осъзнали стотици наши съвременници, които използват всяка свободна минута за общуване с художествената литература. Срещаме ги в мотрисите на метрото, на пейката в парка, в кафенето, но разбира се най-лесно е да ги открием в библиотеките. Приятелите на книгите са специално, отбрано общество, обикновено с успех в някаква професия и широк поглед към света. Четенето за много от тях е като бягство от световните човешки неволи, а любимите им книги са тези, в които по някакъв начин откриват себе си.

Хубавата книга винаги е на мода – това твърди екипът на Столична библиотека, която за втора година бе домакин на церемонията по връчване на отличията „Читател на годината“. В инициативата се включиха 27 регионални библиотеки в страната, всяка от които излъчи своя читател, заел най-голям брой книги през 2016 г. Основният стремеж на кампанията, подета от евродепутата Мария Габриел, е да насърчи четенето сред всички възрасти. Всички отличени тази година, за награда ще посетят Европейския парламент в Брюксел. С тях ще бъдат и читателите на 2015 г., тъй като пътуването им до Брюксел се отложи, заради съвпадение с рисковия момент на атентати в белгийската столица.

Тази година организаторите на националната кампания решиха да не излъчват само един читател на годината, а всички да бъдат удостоени с почетното отличие. Решението е продиктувано от факта, че са много близки резултатите им – повечето от тях са заели и прочели над 200 книги през годината – казва директорът на Столична библиотека Юлия Цинзова.

Всички те заслужават нашите поздравления и награди. С най-много книги е читателят на годината на Столична библиотека, който е прочел 231 книги за 365 дни. Читателите като този, са хора, които във всяка свободна минута посягат към книгата. И не само те четат, но те са лобисти на четенето. Аз знам, че голяма част от тези хора организират около себе си много приятели и познати, които също четат книгите, които те самите заемат, а след това и другите стават наши читатели. Затова абонираните за библиотеката се увеличават и вече са 41 хил. Само за първите десет дни на 2017г., заетите книги от читатели са над 10 хил., това е ясен знак, че библиотеката става все по-популярна и посещавана институция.

Екатерина Шулц е „Читател на годината“ за 2016 г. за гр. Варна. Тя е само на 17 години и учи в Математическата гимназия в родния си град. Насочила се е към четенето след 5-6 клас, защото попаднала в кръг от хора, които обичат книгите и провокирали жаждата й за четене. Екатерина казва, че вкусът към книгите еволюира с времето, първо харесвала фентъзи романите, а сега предпочита световната класика. И още от Екатерина Шулц:

Като цяло обичам четенето, често ходя в училищната библиотека, тя е много хубава и според мен е добър пример за здравата връзка между библиотеката като институция и читателите. Там библиотекарят е един човек, но когато се купуват книги, ние събираме пари, като организираме благотворителни базари. Сами приготвяме храна, която продаваме на учениците и със събраните средства купуваме книги за библиотеката. Така сами избираме заглавията и това е чудесен пример за устройството на библиотеката, така че читателите да са доволни.

За мен това е страхотна награда, четенето е радост и магия и е хубаво да получаваш и награди за неща, които по принцип обичаш да правиш – казва друга носителка на приза. Това е Калояна Славова, която ползва фонда на Столична библиотека и е била забелязана като най-активен читател, който поръчва книгите си дори по интернет:

Обичам художествената литература и всички книги, които по някакъв начин ме застигат. Обичам книги от съвременни автори, доста нашумели напоследък, като Джонатан Франзен. Обичам също книги за живота, за хората, за сложните ни взаимоотношения, за препятствията, които е преодоляло човечеството по пътя си. Можем много често да открием себе си в книгите, да видим как хора като нас са постъпвали в сходни ситуации. Да откривам богатия език и думи, които авторите използват в книгите си, това наистина много ме радва. Четенето е наслада за сетивата. То се превръща в необходимост и както казват някои автори, това е „ненаказаната дрога – четенето”, цял живот не можеш да се откажеш от него.