Благодарността е придобивка, която трябва да украсява нашите взаимоотношения

От тази картина ние отново виждаме човеколюбието на Бог, както и това, че Той винаги е готов да помага на хората. Какво още трябва да видим и да се вдъхновим от този свещен текст? Трябва да се научим, че във всичко винаги трябва да благодарим на Бога, както и на всеки, който ни прави благодеяние. Трябва да въздаваме, впрочем, Богу слава. Благодарността и славословието са духовен акт, който ни превръща в разумни същества и личности, защото показва, че имаме склонност към смирението, даващо ни да бъдем във всичко Христови. Той ни помага, но дали ще бъде полезна тази помощ си зависи от нас. Този исторически Евангелски момент ни разкрива още, че благодарността трябва да бъде придобивка, която да украсява нашия живот. Да имаме благодарност към Бога, а и към нашия ближен.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше; и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Галатяни /Гал. 5:22-6:2/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 17:12-19/.

В рубриката "Съвременна Библия" - случвало ли ви се е? Навън се пука дърво и камък от студ, а в главата ви се върти картина за пролет, слънце, река и топлина. Подобно състояние е малко противоречиво. Телом сте в една мрачна реалност, а духом в друга – светла и топла. Признавам, че другата реалност е само невидима, недокосната и неизживяна идея, но точно тя е заредената с живот и сила. Тя е мечта. Наричаме я  "надежда". Надеждата, че "ще се хванем за зелено" илюстрира природата на този феномен. Свети апостол Павел пише, че една надежда винаги е невидима и физически неосезаема и все пак в нея има реална сила да спасява. Апостолът ни открива името на надеждата - Исус. Макар и невидим в мрака и студа на тежката ни земна зима, ако пожелаем, можем да Го съзрем с очите на вярата ни. Който Го види няма да се поколебае. Исус ще се превърне в неговата надежда. Исус ще бъде видение за пролетта, което тежката житейска зима няма да бъде силна да изтрие от сърцето му.