От стените ни гледат със спокойни усмихнати очи наши земляци от края на миналия век. Артисти, работници в някогашния Химически комбинат, спортисти, хора на различна възраст, които подреждат пулса на едно отдавна отминало време. Мъже и жени, които носят с достойнство съдбата и годините си. Деца, които ни омагьосват с прямотата на светлите си очи, пълни с увереност и надежда. Деца, в които някои от порасналите днес видинчани могат да познаят себе си.
Експозицията съдържа над 60 черно-бели снимки от времето, когато Златко Ангелов документира живота на видинчани през своя обектив. За това време и за онзи сладък вкус на очакването да видиш на монтажната маса дали снимката, която си щракнал, е станала, си говорим с майстора-фотограф. Говорим си с него още и за това как се зарежда лента във фотоапарат, как се проявява филм, какво е това тъмна стаичка, как се копират снимки и най-вече как се раждат идеите в работата на фотографа.
"Аз цял живот работих черно-бяла фотография. Тя беше моето хоби, моята професия, моето сърце. Моето време. И знаеш ли, улисан в това да направя на най-хубавата си снимка, аз не усетих кога дойде време да се пенсионирам. Една идея, друга идея... И аз така и не направих тази снимка. А когато излязох на пенсия, с мен се пенсионира и черно-бялата фотография", казва с кротка усмивка Златко Ангелов.
"Не очаквах, че имам толкова много готови снимки в моя архив. Винаги съм казвал, че архивът на един фотограф са неговите негативи. Но когато се поразрових, се оказа, че съм запазил достатъчно снимки за една изложба. И така подборът беше готов. За аранжирането ми помогна главният редактор на в-к "Видин" Роберт Николаев", споделя Моят събеседник.
Разглеждаме заедно изложбата. Разказва ми Златко историите на снимките. Заставаме последователно пред триптиха портрети на Димитър Грънчаров; триптиха за зърното, включен в поредица от снимки за хората, земята и хляба. И водата- затворена в старинна кратунка, закачена под астмата в двора на неговия баща. Ето ни и пред триптиха с героя на социалистическия труд Настенка Тодорова.
Следват снимки на работници от нощната смяна, на дяволито усмихнати деца и черно-бели тъжни акценти от природата, снимки от спортния живот на Видин и снимки-усмивки, които закачливо "тълкуват" по един друг начин виждането на Златко Ангелов към нещата от живота. Спираме пред видински залези, изгреви, погледи към реката...
"Тук, на тази снимка, седнал върху купата с жито, е сегашният главен редактор на вестник "Видин"- Роби. Тогава на четири години. Кой е могъл да очаква тогава какво ще се случи днес?! А то какво се случи? Сам да се аранжира", шегува се майсторът на черно-бялата фотография.
"Обичах да снимам за вестници. За мен беше удоволствие. Липсва ми целият този процес. Снимането. Тръпката- какво ли се е получило?! Тъмната стаичка. Проявяването на филма, копирането на снимките, сушенето, изрязването...", признава Златко и ми разказва стъпка по стъпка как се "вади" от негатива черно-бялата снимка.
"Сега с тези високи технологии... Някога нещата как са започнали? С цял товар стъклени плаки, шишета с емулсии, химикали... Трябвали са няколко човека, за да се направи една снимка. Но каква! Качеството и сега е великолепно на тези стари снимки! След това плаките отстъпват място на фото филма, товарът намалява, а сега вече- всичко е много по-леко за носене и по-лесно за работа. Така е. Всяко нещо е с времето си. Идва с времето си и си отива с него. Империи са идвали и са си отивали от тази земя.
Сега и моят занаят си отива. В архива- където му е мястото. Който проявява интерес- ще намери моите снимки и ще се запознае с тях. И с нас, хората е така. Били сме деца. После родители. После остаряваме и идва време да си отидем. Животът ни преминава и един ден свършва. Затова смятам, че моите негативи ще се запазят единствено в архива. Вярвам, че тук ще се намери начин снимките да бъдат дигитализирани и да са достъпни за всички, които искат да видят през тях моето време", прям и спокоен ми обяснява Златко.
"Съвременната цифрова фотография е много по-достъпна, по-лесна за работа. А всеки търси по-практичното, нали? И аз снимам с новата техника. Но знаеш ли, всеки път, като бръкна в чантата, нещо ми липсва... Къде са ми лентите? Обективите? Броячите? А колко пози ми остават?!... Така е. Питаш какво искам да снимам. Видинските изгреви. Видинските изгреви искам да снимам. Онази огнена пита, която се издига над града. Прекрасно е! И още много други неща. Искам да видя как хората започват да стават по-добри. По-добри хора и по-добри християни", казва моят събеседник.
"На земята мир и между хората- благоволение", както е казано в Библията. Това пожелава на всички майсторът фотограф пред Бъдни вечер и Коледа. Той вече направи своя подарък, като дари на "Държавен архив" Видин всички фотоси от изложбата "Носталгично".
Пълния запис на нашия разговор чуйте в прикачения звуков файл.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..