Темата на деня, разбира се, е трагедията в Хитрино. Но за нея толкова се изговори и изписа, без да е ясно кой, защо и доколко е виновен. Подозирам, че няма и да стане ясно. Най-вероятно, както винаги тримата машинисти на влака ще операт пешкира, но ще почакаме, ще видим.
Днес няма да ви говоря за Хитрино. Ще ви говоря за един друг влак, в другия край на България. И той е свързан с трагедия. Преди няколко дни излезе информация, че така нареченият „Мазен влак“ от Лом и Видин за София ще бъде спрян. После се появи друга информация, че няма да бъде спиран, понеже за него все още имало пътници и то не по четири-пет души на композиция, ами по цели петдесетина.
За по-младите ще поясня, че мазният влак бе наричан така, защото по времето на Втората световна война, а и веднага след нея, та чак до осемдесетте години на миналия век, този влак хранеше София. С него в столицата пристигаха кошници, кашони, бохчи и денкове с месо, сланина, сирене, кашкавал, грозде, пипер и домати, и всичко друго, което произвеждаха людете от този благословен от Бога край – Кутловишко, Врачанско, Берковско, Видинско и Ломско. Да не забравя буренцата с вино и дамаджаните с ракия.