Златен медал получи Валя Балканска от Международното тортено изложение в англиския град Бирмингам. Грешка няма, този път наградата не е за песен, а за високо художествено майсторство при изработването на фигури от сладко тесто. Автор на захарната Валя Балканска, облечена в традицинната носия от Родопа планина, е Валентина Терзиева. Нейната малка пластика от захар е изработена много прецизно, с внимание към орнаментите и детайлите от облеклото на известната народна певица. Статуетката е висока около 50 см., а в основата авторката е поставила писмо върху хартия за ядене с кратко описание на творческия път на певицата.
Със сигурност изборът на Валя Балканска като символ на България не е случаен. Певицата, освен че е съименница на Валентина, е много популярна и разпознаваема, особено с песента си „Излел е Дельо хайдутин”. През 1977 г. песента е включена в Златната плоча на американските космически апарати „Вояджър”, като музикално послание от Земята към далечния космос. Това описание със сигурност е впечатлило журито на тазгодишното Международно тортено изложение. Това е голямо признание за таланта на младата Валентина Терзиева, която напоследък изцяло се е отдала на заниманията със захарно изкуство и дори често я канят като преподавател на различни места в Германия.
За себе си Валентина разказва, че се е запалила по този вид моделиране съвсем случайно и е усвоила всичко на принципа на пробата и грешката. Тя намира тясна връзка между творчеството, което влага при изработката на захарните фигурки и двете специалности, които е завършила в Германия – немска и испанска филология. В началото литературознанието е пробудило творческото мислене, а после свободата да твори се е пренесла и върху произведенията от захар. Преподавам в специалност Захарно изкуство и моделиране на захарни фигурки. Водя курсове за начинаещи и за напреднали. Учим се да правим реалистично изглеждащи малки захарни пластики – казва Валентина и продължава:
В началото започнах сама да се уча. Това беше 2011 г. Основно съм гледала видеопрограми в интернет и различни упътвания, които ми попадаха. Така започнах да опитвам да моделирам. Германия, Австрия и Швейцария – това са основните центрове, където преподавам. В момента не остава време за друг тип работа. Предимствата на този род изкуство е, че то е временно. След като му се насладим, то бива изядено и не остава да събира прах зад витрините. През последните години обичам да ходя и на курсове, където усвоявам нови техники, а също и да си сверя часовника с други преподаватели и да обогатя моя опит и знания. Сама се изненадвам на възможността да се занимавам с професия, близка до сладкарската, и възможността дори да преподавам. Никога не съм вярвала, че имам такъв талант, но сега се наслаждавам на работата и успехите. Не мога да предположа как ще се развият нещата в бъдеще, но засега има голям интерес и търсене на този род авторски изделия.
За най-голям свой успех Валентина счита отличията, получени през последните четири години от участията й в Международното тортено изложение в Бирмингам. От там вече са я удостоили с четири златни медала от представяния в различни категории и с различни тематични фигурки. Това е много голямо потвърждение за мен самата, че съм на правилния път – казва Валентина.
Тази година юни месец, след 17 години в Германия, се върнах да живея отново в България и ми се искаше на конкурса да участвам точно в тази категория – за интернационално международно участие, където всеки представя страната си. Исках да представя България с нещо типично, каквато е народната носия. Така дойде идеята да направя фигура на Валя Балканска и тя веднага направи впечатление. През 2012 г. беше първото ми участие в Международното изложение. Тогава бях направила тракийската амфора от Панагюрското златно съкровище, но тогава не успях да се класирам на първо място, а взех бронзов медал. От участията си в международни изложения забелязвам, че ние сме много малка страна и много хора дори не знаят, че ни има. Затова показвам, че българите също сме в Европа и на хората им е интересно да разберат повече за страната, климата, природата, изкуството и културата ни. По света има много талантливи и креативни българи, които също получават признание и престижни награди. Ние, заради неволята, сме се научили да усвояваме нещата по-бързо от другите, да разчитаме повече на себе си и на наученото от собствен опит.
Снимки: личен архив