А те- двама много различни като личен почерк автори, са близки в посланията си в едно- какъв да е нашият живот зависи от нас. Все още. Все още можем, ако истински го искаме, да бъдем човеци. Да виждаме в истинския им мащаб всички неосъществени стремежи, да жалим за всички непостигнати мечти, да се гневим на всички нечисти страсти и да останем със светли души. Българите имат този исторически, социален и емоционален опит- не за първи път нацията преминава през тежки нравствени изпитания. Но ние имаме в наследство пример за това как във времена всякакви духовните хора на България опазват любовта към ближния. И обичат своя народ, колкото и грешен, премазан и отчаян да е той.
"Всички ние сме излезли изпод балтона на Иван Вазов", подсказва с усмивка своя поглед към настоящето поетът Мирела Иванова. Тя в продължение на много години живее с творчеството на големия българин, защото работи в неговата къща, превърната в музей.
"Когато съм много огорчена, когато се чувствам притисната в ъгъла, аз започвам да си рецитирам Вазов. В неговата поезия и в цялостното му присъствие, има едно огромно достойнство, сравнимо единствено с Балкана. Вазов е единственият завършен от край до край голям духовен български проект", признава Мирела Иванова.
И Емил Андреев в новата си книга откровено търси паралели на сегашния ни обществен живот с този от времето на вазовите "Чичовци". А една нова книжарница във Видин събра "под балтона на Иван Вазов" двамата автори, които, всеки по своя си път, наблюдават, преживяват, преосмислят и пресъздават своята България.
Ето ги: писателят Емил Андреев- пъхнал уж небрежно под мишница романа си "Нашата книга", и поетът Мирела Иванова- която избира и подрежда внимателно всяка своя дума на нашия "Площад България"- откровено, направо, ясно, нежно и гневно, с шепот и вик. За да се видим в нейните "високи патоси и всекидневни притчи" такива, каквито сме. И уязвими, и жилави. Българи. Е, понякога "чичовци"... Даже, нека си признаем, през повечето ни житейско време "чичовци". Но и наследници на онези вазови българи, които преодоляват примиренията на едното голо оцеляване и разпознават в родовата си кръв смисъла на простичко казаното от народния поет: "Дадох всичко добро, каквото можах да дам, на отечеството. Малко бе, но толкова имах." И ние днес- за да се намерим къде сме- отново имаме нужда от уроците на паметта...
"Времето в романа "Нашата книга" е нашето време, времето, в което живеем. С всички наши типичности. Героите в романа са безпомощни- те трудно свързват двата края, трудно им е да намерят справедливостта. Нашето съвремие е лишено от справедливост. А и ние я търсим всеки за себе си. Не се вслушваме в това, което са ни завещали нашите предци: че спасението е в единението и в любовта. Но манталитетът на българина много трудно се променя. Ние много трудно се освобождаваме от чувството на зависимост от някой по-силен от нас", коментира Емил Андреев.
Да, когато си казваме истини, много често става така, че не остава място за надеждата...
"С надеждата и с истините винаги е сложно. Защото истините са толкова, колкото са сърцата. Днес всеки носи своята истина и не вярва в чуждата, смята я за лъжа. А тя- чуждата истина, е само още една различна гледна точка. За живота. За справедливостта. Ако някак поотворим душите си и за това, което мислят, усещат тези около нас, ако имаме антени и за чуждото страдание, тогава несъмнено бихме могли да се чувстваме по-заедно и да се посмиряваме, без да се примиряваме", казва Мирела Иванова.
Поетът не затваря в жанрова рамка своите малки прози. Тя просто нарича своите размисли за живота ни днес "моите текстове"- високи патоси и всекидневни притчи. Текстове, в които малкият човек не е малък сам по себе си. Малкият човек става такъв заради обстоятелствата, в които е поставен.
"Струва ми се, че ако ние осъзнаем добрите си страни, ако си позволим по-трудния избор: да се изправим, държейки се за добрите си страни- за своето въображение, за своята предприемчивост, дори за адаптивността си, която понякога изглежда като оцеленческа примиреност, все пак, това, че на този сложен кръстопът, винаги във сложно време, сме се справяли, е достатъчен повод да се справим и сега. Да приемем миналото си като опора. Да спрем с това жестоко олюляване между крайния нихилизъм и крайната патетика и да се конкретизираме в живота сега и тук", продължава Мирела Иванова.
"Нека се преборим първо със себе си- със собствените си зависти, надничания в чуждите паници, зад чуждите плетове, със собствените си развързани демони и омрази и като общност продължим напред. Да се научим да успеем да живеем заедно. Доброто започва от всеки отделен човек. Животът започва от всеки отделен човек. И зависи от всеки отделен човек. Време е да си повярваме. Без труд, без пристрастие и любов, няма да ни се получи. Затова и моята книга се казва Площад България- без кавички. Той е нашето общо българско място. Нека заедно да се бунтуваме и да ликуваме на него", категорична е Мирела Иванова.
"Романът на Емил Андреев "Нашата книга" е метафоричен израз на живота ни такъв, какъвто е. С всичките му проблеми, свързани с оцеляването, с миграционните процеси, с цялата тази тревожност, която е обхванала България, Европа и Света- тревожност от това, което се случва и ще се случва напред. Романът започва с едно хипотетично взривяване на една джамия и завършва с реален взрив. И с една задача за един писател- да създаде книга за българския дух. Оказва се обаче, че да намериш в нашето съвремие проявления на истинския български дух съвсем не е лесно. Ние обикновено виждаме първо и само негативното. А и в живота ни не липсват негативни факти... В романа има и една хубава любовна история. Защото както сам авторът казва, спасението и на отделния човек, и на общността, е в единението и в любовта", коментира новата книга на родения в Лом автор издателят и на двете творби- Стойо Вартоломеев, собственик на издателска къща "Хермес". И добавя:
"В романа си Емил Андреев възкресява духа на вазовите "чичовци", като възлага на героите си трудна мисия- да привнесат българския дух през лабиринтите на съвременния живот. Защото голяма част от действието се развива в една столична кръчма, а кръчмата за българина е онзи малък парламент, в който се решават както местните, така и световните проблеми. Това е трудна мисия, защото изкушенията на съвременния живот са много големи и човек често губи своите ориентири."
За българските "Чичовци" днес, за духа и наследството на Вазов, за лесно разпознаваемите прилики в духовната криза сега с тази от времето на големия български поет, си поговорихме с Мирела Иванова и Емил Андреев.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..