Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Доколкото живеем в рамките на една прилежно отглеждана от всяка следваща власт култура на виктимизацията, знаем, че статуквото на мирния преход в литературата, което обявяваме за наш враг, няма да пропусне да обяви себе си за наша „жертва“. Няма да е нито първият, нито последният път, когато реално и символно богатите и властимащите ще надянат маската на жертвата. Всъщност цялата култура на мирния преход, конструирана от старите соцелити, се базира върху блокирането на всяка проява на свобода чрез плашилото, че ще има „жертви“. Ние знаем, че те лъжат, защитавайки привилегии, боейки се за тях, те надяват маската на жертвата. Ние твърдим, че зад маската на „жертвата“ се крие статуквото на мирния преход в литературата, груповият промискуитет на лайфстайла и академизма – нашият враг. Това е цитат от Манифеста на Новата социална поезия, който се появи първоначално във фейсбук на датата 09.09.2016 и предизвика разнопосочни мнения, харесвания, отхвърляния, любов и омраза, но несъмнено успя да разбуни духовете на съвременната българска литература, които от доста време спяха тежък сън, резултат от самодоволството, в което тя съществуваше. Подреденият свят на йерархии и зависимости беше разклатен. Млади и не толкова млади автори подписаха Манифеста и той започна да събира все повече е повече съмишленици. Социалното, политическото отново се оказаха актуални. Авторите на Манифеста Владимир Сабоурин и Васил Прасков го завършват така: Новата социална поезия е нещо, което винаги ще се случва пред очите на всеки и е отворено за всички, които споделят нейните основания, принципи и апокалиптична страст. Съвсем логично първата проява на Нова социална поезия, манифестирана на 09.09, да е литературно четене тъкмо на днешната дата 10 ноември под надслов „Край на мирния преход“. То ще се състои от 19.30 часа в клуб „Витамин Б“.
Разкъсана облачност
Предимно облачно