Лора Владимирова: "Родена съм във Враца, но Видин е градът, в който се случи моят живот"

"Усещането е невероятно. Хари е колега, когото нито аз, нито колегите от журналистическата гилдия ще забравим. Това е и признание на семейство Яръмови към работата на журналистите във Видин. С Хари сме работили заедно повече от четвърт век. Много сме се учили един от друг- аз повече от него, той по-малко от мен... И аз, като него, съм работохолик и държа изключително много на точността. Може би още в първите ни години във вестник "Червено знаме", когато бяхме в един екип, се сложи началото на една, да я наречем традиция на пунктуалност, на стриктност, на едно точно и правдиво отношение към работата, желание да се "хване" всичко, което се случва в живота на видинчани.  Ние и двамата не сме от Видин, но винаги сме го чувствали като наш град."

Лора Владимирова живее във Видин от 1964 година.

"Както в миналото, така и сега, не фактът, че Видин е далече от София е важен. А фактът, че Видин, от всички български градове, е най-близо до Виена, Париж, Братислава, Лайпциг, Букурещ... От всички български градове Видин е най-близо до Европа. Видин винаги е бил и е отворен към Европа. Това е град, който в продължение на векове е бил дом на владетели. А центърът на града, както в миналото, така и сега- е наситен с места, в които можеш да седнеш с приятели- доказателство, че Видин винаги е имал и има своята бохема", казва с усмивка и елегантно пристрастие към нашия град Лора.

"Мъжете на този град не могат дълго да останат далече от него. Където и да ги заведе животът, те се връщат. И довеждат тук любимите си жени. Видинските мъже знаят, че не биха живели на друго място. И това е важна отличителна черта на хората, родени тук", споделя едно свое отколешно убеждение журналистът.

С Лора Владимирова си говорим в "Калейдоскоп" за спокойното й и щастливо детство във Враца; за детските приятелства; за театралната студия, читалището и библиотеката- любими нейни места; за любовта, която я е довела във Видин и за живота й в крайдунавския град; за едновременно артистичното, но и трудно занимание, наречено журналистика в България днес. И още- за реката и слънцето, което никъде другаде не е така ласкаво, както по бреговете на Дунав край средновековния видински замък Баба Вида; за четенето и книгите; за нейните прекрасни внучки-близначки, едната от които носи нейното име; за българското списание, което създава, докато живее в Прага; за ежедневните й срещи с хората, които постоянно добавят по нещо в уж вече подредения пейзаж на нашия живот- от феноменалната Лили Иванова, през десетките артисти, писатели, поети, художници, краеведи, до онези прибрани и скромни жени, които с любов и спокойствие седят пред шевната машина и подреждат ден по ден времето...

"Досегът с всеки човек, с когото съм се срещнала като обект на моя журналистически интерес, ме е обогатил", казва Лора в края на нашия разговор и ми обещава някой ден да започне своя книга за Видин и неговите хора.

Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.