Веселин Борисов: "Никога по-често не са изниквали в мен образите на баща ми и на майка ми колкото сега- когато ги няма…"

"Проф. Веселин Борисов е роден в белоградчишкото село Скомля. Започва медицинската си кариера като лекар в Белоградчик, а след това е асистент, доцент и професор в София и в Плевен; преподавал е здравна политика в Нов български университет; специализирал е здравна политика и здравен мениджмънт във Великобритания, Испания и Холандия; бил е директор на Научния институт по социална медицина към Медицинска академия, ръководител на Катедра по здравен мениджмънт, заместник декан на Факултет "Обществено здраве" и ръководител на първия в България академичен курс по здравен мениджмънт, председател на Борда на директорите на областните болници във Видин и Перник. 

Бил е председател на Специализирания научен съвет по социална медицина, хигиена, професионални болести и токсикология към ВАК. На 15 април 2016 година проф. Веселин Борисов получи от Общото събрание на Българската академия на науките и изкуствата званието академик. А през юни 2016 година той стана почетен гражданин на Белоградчик, от където започва неговата професионална кариера на лекар.

През годините е бил хоноруван преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" и в Нов български университет, член на Управителния съвет на БЛС, член на Борда на Югоизточноевропейския медицински форум, президент на Балканската асоциация по история и философия на медицината. Почетен лектор е на Университета в Лийдс, Великобритания. Научен ръководител на 14 докторанти. Основател и главен редактор на списанията "Здравна политика и мениджмънт" и "Медицински меридиани". Заместник главен редактор на международния ежегодник "Асклепий".

Проф. Веселин Борисов е автор на над 160 научни статии и на 36 книги в областта на социалната медицина, здравната политика и здравния мениджмънт. Въвежда и преподава за първи път у нас учебните дисциплини "Здравен мениджмънт и здравна политика", "Промоция на здравето" (1993), "Мениджмънт на организационната промяна" (1999) и "Мениджмънт на времето" (2001).  През 2001 година негова биография е публикувана в американското издание "Who is who in the world" ("Кой кой е в света"). Номиниран е от Американския биографичен институт за "Мъж на годината 2002". През 2004 година е носител на академичната награда "Панацея". Извън науката негови хобита са художествена литература (има публикувани 6 книги с поезия и есета), журналистика, джаз, видео импресии."

А ето как формулира своя най-важен житейски урок към читателите си университетският преподавател, лекарят, академикът, поетът, синът, българинът Веселин Борисов:

"Едно дърво има блестящи листа и много клони, защото има добри корени. За мен коренът е село Скомля. Там беше моят първи прозорец към света. И колкото повече минава времето, толкова повече в паметта ми изникват образите на този роден край. И трябва да призная, че никога по-често не са изниквали в мен образите на баща ми и на майка ми колкото сега- когато вече ги няма. Сега духовното ми общуване с тях е по-често и по-дълбоко от всякога. Изглежда това е закономерност. Възвръщането. Не връщане назад, а движение напред- към твоя свят, от който си тръгнал като дете, на който трябва да дадеш всичко и който трябва да пребъде напред в годините."

За това какъв подбор на стиховете на поета Веселин Борисов направиха момичетата от литературен клуб "Иван Деспотов" Елина Георгиева и Карина Петрова; какво попитаха читателите и как им отговори проф. Борисов; кои са според него големите имена на Българския Северозапад; защо е нарекъл една от книгите си, посветена на Белоградчишкия край, "Шедьовърът на Бога"; как вижда бъдещето на своя край- чуйте в прикачения звуков файл.