Квартетът с името СОФИЯ открива сезона си днес с Бах, Моцарт и Бетовен

София квартет има дълга история. Започнал като квартет на Българското национално радио, той по-късно става част от структурата на Софийската филхармония. През годините в състава му са били Димо Димов, Николай Гагов, Николай Беспалов, Ангел Станков, Джефри Дийн. Носител е на редица престижни награди, гастролирал е в чужбина.
От 2014 квартетът е в нов състав – „свързващото звено“ е виолистът Валентин Геров, а новите лица са избрани от най-талантливите млади музиканти у нас – Йордан Димитров (концертмайстор на „Софийски солисти“, Стоимен Пеев (пак от състава на „солистите“), Любомир Наков (водач на челите в Софийската филхармония). Квартетът направи силни сезони, извоюва си отново името на сериозен състав, който поднася безкомпромисно най-добрите квартетни образци от всички епохи с посланието, че „музиката е, за да й се наслаждаваме“. София квартет участва и във фестивала „Софийски музикални седмици“, и във всички специални инициативи на Софийската филхармония като „Обичам българската музика“ и Денят на Шостакович. Квартетът започна да получава покани и да представя програми и в други градове из България.

Концертът тази вечер от 19 часа в камерна зала „България“ започва с едно уникално в много отношения произведение, което Бах пише през последните години на своя живот. Наречено Изкуството на фугата, в партитурата на този полифонично-вариационен цикъл няма обозначени конкретни инструменти, но обикновено се изпълнява на пиано или от струнен квартет. Творбата така и не е довършена, Бах я пише от 1749-а до смъртта си през 1750-а. Състои се от 14 фуги (които Бах нарича контрапункти) и 4 канона в ре минор. Във всяка от частите се разработва вариационно една и съща тема, с градация на сложността, сякаш Бах се е захванал с грандиозната идея да създаде висша школа по майсторство в контрапункта. И резултатът е изумителен, отвъд границите на времето. Тук ще припомня това, което Роберт Шуман казва за Бах – „той не е нов, не е и стар, той е нещо повече – Бах е вечен“. София квартет ще изпълни първите четири фуги (или контрапункти) от цикъла, като във вторият си концерт през този сезон (на 21 декември) музикантите ще продължат.

След Бах вечерта ще продължи с 61-я квартет на Йозеф Хайдн (ре минор, оп. 76 N2) от 68-те, които е написал. Според други те са 83 (като се включват версии и преработки), и тогава този квартет става номер 76. Наречен е „квинтов“, заради двете квинти в откриващата тема. Много ярък и картинен, този квартет има още едно подзаглавие (на третата част) – Менует на вещиците. Той е част от шестте квартета оп.76, които Хайдн композира между 1796 и 1797 г. Посветени са на унгарския граф Йозеф Георг фон Ердьоди и така са известни, като „квартетите Ердьоди“. Хайдн е на 64 години, когато започва да пише тази своя (последна пълна) поредица квартети. По същото време той работи по ораторията „Сътворението“, както и годишната меса за принцеса Мария Естерхази, тъй като той все още е придворен композитор на принц Николаус Естерхази II. Квартетите опус 76 са публикувани през 1799-а, при това почти едновременно от различни издателства във Виена и Лондон. Хайдн е обещал на лондонско издателство правата първи да ги публикуват, а на виенско издателство ги дава с уговорката да не бъдат издадени преди 1799. Сложната и бавна (поради разстоянието) комуникация с Лондон обаче води до забавяне, заради което квартетите се появяват в двете столици по едно и също време. След „бащата на струнния квартет“ София квартет продължава към ранния Бетовен, който създава своите квартети опус 18 точно по времето, когато неговият учител Йозеф Хайдн пише квартетите си опус 76.  За Бетовен последните години на ХVІІІ век са време на интензивно композиране на камерна музика – той пише над 20 значими творби в този жанр. Макар и създадени само в рамките на няколко години, те не са плод на „лекота в битието“. Нито на лекота на композирането, защото многобройните чернови, запазени и до днес, рисуват картина на неувереност и непрестанна борба вътре в самия композитор. Така е и при Първи струнен квартет от опус 18 (фа мажор) – за него са открити не само множество нахвърляни, променяни и развивани мелодични линии, но той е и пренаписан почти изцяло. Бетовен изпраща първоначалния вариант като подарък на своя приятели Карл Аменда. Няколко седмици по-късно обаче му пише с молба да не показва квартета на никого, защото „чак сега мога да кажа, че знам как се пише квартет и ще забележиш и оцениш, надявам се, това“. Цялата тази история се случва между 1798 и 1800 г., а квартетът е публикуван през 1801-ва и в крайна сметка посвещението е за неговия покровител, бохемския аристократ, Франц Йозеф фон Лобковиц. А първоначалният вариант, станал известен сред музикалните изследователи като „ръкописът Аменда“ е издаден през 60-те години на ХХ век от немското издателство Barenreiter, и е изпълняван не повече от десет пъти. Музикантите от София квартет са се доверили на преценката на Бетовен и поднасят втората версия – тази, в която младият тогава Бетовен вече е разбрал как се създава квартет. И продължава да го доказва до края на живота си.