Нидал Алгафари: "Най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек, е да срещне сродната си душа"

Между сиво-белите корици на първата книга, още в самото начало, ви посрещат две твърдения: Библейският цитат "По делата ще ги познаете!" и максимата от Корана: "Аллах съди по намеренията!" А под тях е естественият и прям въпрос на автора: "На кого да вярвам?" В предговора на тази книга първа ще намерите и споделената отправна точка на Нидал Алгафари:

"Българинът е намирал божественото в първичното. Във водата, огъня, животните, растенията и ги е почитал, и е търсил сближаването с тях. Това са правили и калушарите, някъде ги наричат русалии- хора, които са лекували с мисъл, танц и билки, вярвайки ненапразно, че Бог е във всеки от нас. Във всяка тревичка или твар. Българинът дълбоко в себе си е знаел и знае, че е част от Бог и Бог е част от него. С това искам децата ми Александра и Николай да се гордеят! Съпругата ми Мадлен допира всеки ден Бог, като говори не само с телата на хората, идващи при нея, а и с душите им. Тя знае, а от нея и аз, че няма грешни хора. Няма лоши човеци! Няма! Има неразбрани души! Хора, които погрешно възпитаното ни общество не разбира и за по-лесно отхвърля! Пожелавам ти, приятелю, приятно четене и се надявам, когато прочетеш и последния ред от първата част, да видиш Бог в себе си!"

Ето с такъв човек си говорим днес в "Калейдоскоп". За да бъде той част от мозайката на нашия шарен Северозападен сборник с истории за живота, отговорността е на неговата сродна душа- Мадлен Алгафари, която преди да стане неговата по-добра духовна половина, се е родила и отраснала в нашия край- във Врачанско.

Самият Нидал Алгафари е от майка българка и баща сириец. Затворил е съвсем наскоро вратата на своята 50-та година, а бърз поглед в справочните сайтове напомня, че е бил автор и режисьор на студентското предаване "Ку-Ку"; продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм "Ла донна е мобиле"; продуцент и режисьор на телевизионните предавания "Наблюдател" и "Анонси"; режисьор на документалния филм "Сирия- история и легенди". Бил е за около две години- от юни 2002 до май 2004 година, изпълнителен директор на БНТ. Работил е и като политически PR.

Във Видин Нидал Ахмад Алгафари пристигна, за да представи пред читатели първите две книги от своята трилогия, за които казах вече. Пристигна с надеждата в залата на видинската библиотека да има всякакви хора, но непременно и млади! Защо ли? Защото те- младите, са продължението на Света- на нашия, българския Свят и на още по-нашия, Света на човеците.

Към човещината в нас е обърната и втората книга от трилогията- "Аллах, милост нямаш ли?", в която преди да ни разкаже за саможертвата на живо вградената в мост Нур, авторът започва така:

"Паисие, не се срамувам от това, че съм българин!"

А това, което от нашия разговор в "Калейдоскоп" реших да ви цитирам е:

"Най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек, е да срещне сродната си душа. И в името на тази сродна душа да отдаде целия си живот. Цялото битие на тялото си, на тленността си, за да бъде обичан и да обича. Това от моите книги ми се иска да стигне до хората. От срещата ми с читатели във Видин ще си запазя две неща, които изключително приятно ме изненадаха- начина, по който книгите ми бяха представени от Тодор Младенов, главен библиотекар в библиотека "Михалаки Георгиев" и интереса към моите книги на момичетата, за които в последствие разбрах, че са от 10 клас на видинската Математическа гимназия. Искам моите книги да стигнат точно до тях- до тези млади хора, които са сега 10, 11 и 12 клас. Защото там те ще прочетат за любовта в онзи вид, в който техните пра-пра-пра баби са я усещали и ще видят, че няма никаква разлика от тази любов, която те чувстват в момента. И най-много от всичко ми се иска от тези книги те да разберат колко много неща има, с които да се гордеят, че са българки."

За всичко друго, за което си поговорихме с Нидал Алгафари- за връзката му с Българския Северозапад; за годините, които прекарва в Сирия; за това какво отключва у един тийнейджър потребността да общува с българска литература и негови любими автори стават Димитър Талев, Йордан Йовков, Елин Пелин, Димитър Димов, Пейо Яворов, Евтим Евтимов, Валери Петров; за режисурата и писането на книги- научете сами от прикачения звуков файл.