Калинка Казакова от Атланта, за работата си в една от най-големите благотворителни организации в САЩ

"Съпругът ми реши да кандидатства за "зелена карта". Ние не бяхме много упорити- това беше нашият втори опит и първата година, в която имаше възможност документите да се подават по Интернет. Моят съпруг искаше да види какъв е шансът и той беше на 100 %. Въпреки това ни отне доста време, за да вземем окончателното решение, защото тук оставяхме роднини, близки и приятели. Но пък точно по това време започнаха тези процеси на централизация, които не се отразиха много добре на Видин. За нас дойде моментът да решим, какво точно трябва да направим като семейство, защото в България, когато работи само единият член на семейството, си е цяло предизвикателство. Затова решихме да опитаме. Въпреки това през цялото време имахме съмнения, как точно ще се получи, но човек трябва да е упорит и най-вече да вярва в успеха си, да е постоянен и да работи за това, което иска да постигне. При нас определено се получи. На този етап ние не съжаляваме за нашето решение. Аз съм завършила Техническия университет и преди да заминем работех за една от банките в България близо 10 години. Съпругът ми пък работеше в БТК. В момента работя за една от най-големите международни неправителствени организации, базирана в САЩ- "United Way". Това е организация, която събира дарения от порядъка на 80 млн. долара годишно- говорим само за филиала на организацията в Атланта, който е един от най-големите в САЩ.  "United Way" е фокусирана върху поддръжката на по-малки НПО, които работят в сферата на образование, здравеопазване, бездомните хора и др. Там аз поддържам система на Майкрософт, която събира информация за донорите на организацията. До момента не знам за случай, в който да е подпомогнат българин, но истината е, че ние, когато отиваме в държави като САЩ, дори не знаем, че има такива услуги. 

Контролът на неправителствения сектор в САЩ е много строг. Няма нищо общо със ситуацията в България. Да не говорим, че всяка НПО е длъжна да попълни един документ, който е публичен и всеки, който иска, може да провери за какво се харчат парите Там, например, е казано дали членовете на борда получават финансови стимули за това, че участват в управлението на организацията. И това именно е смисълът на гражданския контрол, защото ти виждаш дали бордът се възползвал от някои възможности. Там, например, изрично е казано висшият мениджмънт на организацията колко пари получава- всеки поотделно и поименно. Защото много е важно да знаеш там, където отиват парите ти, за какво точно се харчат. Всеки може да разбере и какви са административните разходи на организацията.

А що се отнася за нашия живот в САЩ- засега се чувстваме добре. Там, когато работиш, нямаш проблемите, които масата хора в България имат от сорта на това, че не могат да си покрият ежедневните сметки. А това е източник на сериозно притеснение и напрежение. Естествено, всеки подрежда живота си по свой начин- ние, например, обичаме да пътуваме и за нас това е емоцията. Нашето време минава в път. Освен това съм част и от една група за български народни танци- там също са контакти, които са много важни от емоционална гледна точка. Когато човек се мести в друга страна извън България, психологическият елемент е много важен. Много е важно да си намери средата, това, естествено, отнема време, но пък, когато намериш верните хора, се чувстваш и по-стабилен, и по-добре и имаш подкрепа. А това никак не е маловажно...", разказва Калинка Казакова в две от изданията на "Другата истина".  

Какви са цените на имотите в Атланта, високи ли са наемите, цената на тока, водата и другите консумативи, скъпа ли е храната и какво могат да си позволят като стандарт на живот българите там? Страхуват ли се от евентуални терористични актове нашите сънародници и какво е мнението им за случващото се в Европа и ситуацията с бежанците?Отговор на тези и други въпроси за живота на българите в Атланта- в звуковите файлове.