Носталгия по казана за ракия

В опита си да бъдем по-европейци от Европата изгубихме една от най-големите атракции в българското село - казана за ракия. Сега правим селски туризъм, показваме как се варят компоти и лютеници, а онази магия - да печеш ракия на общинския казан се затри. Едно време през август небето над България се изпълваше с божествени плодови аромати - на едно място правят гроздовица, на друго - сливовица, в Шопско - крушовица, в Тракийско - анасонлийка… Цял празник си беше то, със свои ритуали и обреди.  Ще стане в ранни зори стопанинът, ще запрегне колата и ще тръгне към селския казан "да наложи". Стопанката ще се събуди с него, за да замеси повечко тесто. Към осем часа сънливо дете ще преплита крачета към казанджийницата, та да занесе топли мекици. Казанджията ще му драсне с въгленче под нослето и всички ще се смеят на мустакатия малчуган. По обяд стопанката ще дойде с кошница като при кум. В нея и пълнена кокошка, и топла пита, и сирене, и варени яйца, защото не се знае кога ще свърши тайнството "печене на ракия".

Даже "социализамът", който създаде клубове на трезвениците във всяко училище и всяко село, не посмя да ликвидира казаните. Направи ги общински, хем по-лесно да следи количеството, хем по-бързо да си вземе акциза, хем и за казанджия да се сложи майстор, та да не трови хората. От състоянието на казана зависеше обстановката в селото. Народната памет е документирала патетичното изказване на пенсиониран полковник по време на партийно събиране:

"Вражеска ръка проби казана за варене на ракия в село Ботево!"

Дали казанджиите бяха хора майтапчии или процесът предполагаше глуми и закачки, но на този мъжки форум се раждаха най-големите вицове. Извираха от самия живот. Една сутрин черното табло в селото, където кметът пишеше разни съобщения с тебешир, осъмна с надписа:

"Спас Господиновият пече ракия. Кани всички приятели в 4 часа на казана." Само зевзек като приятеля му Анто Кайзера, можеше да го напише.

А какви познавачи имаше! Седят си мъжете по икиндия и едно павурче обикаля масата.

"Сливова е, нали свако"- прецени единият. Свакото се усмихва и мълчешком пуска втори кръг.

"Ама добра ти е сливовицата, свако"- отново се обажда младокът. Третият път стопанинът не издържа.

"В интерес на истината, Иване, ракията е крушовица. Ама за твой табиет, докато съм пекъл, може да е паднала една слива в казана."

Да беше жив Радичков и той щеше да каже:

Как можахме да изгубим тази голяма придобивка- селския казан за ракия?!