Как една шарена паница събра на "Бабина душица" две майсторки

През кафявото, сякаш шепа земя, гребната от плодородна нива след дъжд, се вият уникални шарки в оранжево, червено, зелено, синьо, лилаво. Дръпнати по съдовете с широк замах. Деси ги нарича със свои имена- звездно небе, нощна трева, слънце, паунови пера, перли... Аз искам да си говорим, а Деси признава, че най-леко й върви приказката, докато работи. Затова сяда пред грънчарското колело, слага на него една  паница- хем паница, хем не още. Сурова. Бозава. Само шепа глина, но готова да заживее свой собствен живот. Колелото леко се завърта, забързва ход и тръгна с плавно темпо- като да чуваш песен някаква...

Деси взема своите вълшебни багрила, навежда къдрици над паницата и само след едно точно докосване на бързите й леки ръце, паницата вече има шоколадово топъл кант. Едно завъртане и съдът е опасан със зелено поле- за сила и здраве. Следва кремава нежна пътечка- да се отвори и светне съдинката. Пръсват се черни точици- като семенца в бразди. А в ямката на дъното се засуква нежна бяла спирала- подписът на Деси. Колкото и да гледаш, не можеш да откриеш къде е подпъхнат крайчецът. Защото тази бяла спирала е като нишката на надеждата- няма край. Колкото по-гледаш, толкова по-силно е чувството, че още и още ще продължава нанякъде...

Сипвай щедро в тази паница и нахрани с доброта душата си. Няма как да не ти е вкусно- на теб, на близките ти, на прекрачилите прага на дома ти гости. Знаели са нашите баби защо в пръстени паници са слагали храната...

Деси вдига глава. Отмята къдриците, прихванати само на челото с тънка ръчно изплетена диадема, с бързо движение избърсва ръце и поглежда дяволито към дечурлигата, които смълчани наблюдават как тя работи и вече протягат пръстчета да пипнат шарките. Били са там, а не вярват, че всичката тази красота току-що се е родила пред очите им. Аз се готвя да кажа "Не!", от страх децата да не повредят уникалния съд, а Деси се смее:

"Нека пипат! За тях това ще е много хубаво изживяване, а аз ще я измия тая паница и ще я нашаря отново!"

"Ама и приказка!", недоумявам аз. А Деси продължава да се смее и ми разказва колко много пъти е започвала отначало, докато е учила този труден тежък мъжки занаят. И как дори е била на път да се откаже, защото мъжете не пускат лесно в своя свят една крехка жена. Деси е единствената жена-грънчар в България, която вае високи над метър изделия от глина.

"Женска интуиция, мъжка сила, дарба от Твореца и много смелост се искат, за да влезеш и останеш в този мъжки занаят", казва Деси.

Физическа сила се иска да въртиш колелото, да копаеш глина, да носиш към пещта още мокрите тежки съдове. Но магичната връзка на Деси със земята се оказала по-силна от страха на мъжкото можене или неможене... Сега за майсторката на глинени съдове това е само спомен. Тя отдавна е оставила своята боса следа на пътеката към находището за глина, което сякаш само я е повикало. Защото така е трябвало да се случи. И сега Деси върти с лекота своята "Калена къща" в село Раданово. Сама копае глината, с която работи. Моделира я с любов на грънчарското колело. И намотава на него своите зрели години. Една обичана жена и майка на три деца.

"Глината вади всичко отрицателно от мен. Заземява ме", казва Деси и така обяснява своя вътрешен извор на добра енергия.

Как обаче една шарена паница събра две майсторки? Направена от вълшебните ръце на грънчарката Десислава, паницата отиде като скъп дар в дома на  Кака Сийка Петрова, от сдружение "Български Северозапад". Това стана след като съдината издържа теста- в нея беше направена най-вкусната северняшка кълцана лютика. За тест-пилот на своите шарени паници за лютика Деси избра една от майсторките на вкусни бабини манджи- Кака Сийка. Всяка година на празника на Монтана "Свети дух" моите приятели от сдружение "Български Северозапад" се събират, за да припомнят на модерния човек бабини рецепти за вкусни ястия. Съборът носи името на дъхавата уникална българска билка "Бабина душица".

"Хубава билка. Нашенска. На всичко върви. Но най-важната подправка на всичко, което една жена прави, е щипка любов", споделя тайната на вкуса към живота Кака Сийка.

Издържа теста шарената паница за лютика на майстор Десислава. Много хора на събора "Бабина душица" успяха да опитат от подправената с любов нашенска постна манджа, приготвена в новата паница от Кака Сийка. И с душата си поискаха да отнесат част от тази магия в домовете си. Магията на истинското, на сътвореното от ръцете на живи хора, които на връх празника "Свети Дух" на нагорещените от лятната жега плочи на площада в Монтана съживиха нашенските традиции и ни подариха надеждата, че светът може и да е добро място за живеене, стига да положим усилие да го направим такъв. Щастлив човек бях в този ден и аз, защото станах част от срещата на две уверени, силни и щастливи жени, които знаят какво искат от съдбата и всеки ден отстояват мечтите си.

Майсторката на вкусни ястия по стари български рецепти благодари за подаръка с топла питка-пърленка, завита в бял месал, и купичка вкусно ухаеща лютика. И докато пред очите ми преминаваха от ръка в ръка глинени съдове и пресен хляб, видях как се пренесоха пътеките на две силни жени. Жени, които знаят как да опитомяват живота и да създават уют, където и да се озоват. За един кратък миг безвремие светът изчезна и около нас се завихри топлият вятър на добра стара българска магия- лек за душата в полуделия ни от страхове и напрежение модерен век. Останете с нас и ще получите и вие, уважаеми слушатели, от този благ мехлем за вътрешна светлина и спокойствие.