Мария Иванова от новоселското училище- с награда "Проспериращ млад учител"

Поне два пъти в годината в новоселското училище децата раздават грамоти на любими учители. Веднъж това е награда от ученическия парламент, а втори път - от абитуриентите. Тя не е между награждаваните. Защото участва заедно с децата в отговорната мисия - да оцениш усилията на другия и да му благодариш. Тя подкрепя мнения, подсказва идеи, формира оценъчни скали. Иска ми се да поговорим малко повече за нея и нейната работа, защото психологът в училище е сравнително нова професия.

Тя, Мария Иванова, получи своята награда "Проспериращ млад учител 2016" в категорията "Възпитатели и други педагогически специалисти". Предложението бе на директорката Ирена Цветкова, а преценката- от Регионалния  инспекторат по образование .

Мария работи от три години в новоселското училище "Св. Св. Кирил и Методий". Миловидна и слабичка, вечно заобиколена с деца, на пръв поглед можеш да я объркаш с  учениците от горния курс. Но и в думите, и в излъчването й се усеща опит и зрялост. С вникването в личните проблеми на децата, с отдадеността и упоритостта, с която тича да ги разреши, е спечелила доверието на много от тях. Животът в малкото училище също може да поднесе изненади. А тук има деца с трудни съдби. И тогава се обръщат към нея - защото е близо до тях, не изпитва и не пише двойки. Защото нейната младост не е ограничена от рутината и е готова да руши бариери.

В един от Центровете за деца постъпва момиче.  Достатъчно голямо, за да потърси помощ, когато група от дългогодишните възпитаници започва да го тормози. Момичето споделя своите неволи с психоложката и двете извървяват трудния път на срещи и разговори с деца, с възпитатели, с институции. Помощ оказва и психоложката от Центъра за обществена подкрепа - Ирен Александрова. Но има още какво да се желае в отношенията между училището и центровете. Не всички възпитатели са склонни да разговарят за поведението и проблемите на своите възпитаници с младата специалистка, а процесът на изграждането на детската личност е единен и общ. Понякога не разбираме, че средата изгражда елементарните ежедневни навици.

"Много от юношите желаят да работят и живеят в големите градове, но заведох ги на кино във Видин, за да погледнат града отблизо, за да разберат, че всяка общност има своите изисквания, с които ще трябва да се  справят, към които трябва да се приспособяват", разказва Мария. В дългия ден на психолога, обсебен от трудна детска съдба, има и слънчеви моменти. Когато някой  дойде с молба да направят заедно благодарствена грамота на любим учител или да прибавят малко хумор към новогодишно пожелание на отличил се ученик, или да сподели идеята си за училищен празник.

И пак се обръщам към новоселската действителност. Ние в читалището говорим, че не можем да разчитаме на децата от институциите като резерв за художествената самодейност, но тъкмо те са по-голямата част от младите хора, които остават в селото след завършването на образованието си. Някои от тях имат родители, но предпочитат да живеят тук, разчитайки на групата, с която са свикнали в центровете. Не е тайна, че много от тях не работят, прехранват се с почасова работа при пенсионерите и се редят с канчетата в социалната трапезария. С тези деца трябва да работят ръка за ръка училището, центровете, новоселската общност. Но това е друга тема. И все пак тема, която води началото си от детството. А да няма проблемно детство, е приоритет на психоложката Мария Иванова от новоселското училище "Св. Св. Кирил и Методий".