Ферма за щрауси – мисията (не) възможна?

Ето какви разказа Емил: "През 2000 година , докато бях в Холандия, се запалих по щраусите. Всъщност идеята тръгна от България, но отидох там, за да видя една ферма, в която отглеждаха 500 пилета, разположени в 10 помещения, по 50 пилета. Фермата се стопанисваше от трима братя. Там видях, как трима души се занимават и издържат семействата си с този тип бизнес. Казах си, защо това да не стане и в България?"

Да, ама не!

"В България не стана. Не съм убеден , че и до ден днешен има стандарт за щраусовото месо. Ние бяхме над 200 фирми в страната, имаше ферми, имахме асоциация, плащахме немалък членски внос. Сега вече няма нищо, дали сме останали 20 ферми с по един –два щрауса, отглеждани с атрактивна цел."

Каква е причината, този вид бизнес да не може да се развива у нас?

"Няма кланици. Щраусът трябва да се реализира до година и половина. Той прави кланично тегло и тогава месото е добро, след тази възраст месото затвърдява. От щрауса се ползва и кожата, и перата. Кожата му е втората по здравина, след крокодилската. От Южна Африка се изнасят тонове пера за Южна Америка за карнавалите."

Защо не успяхте да реализирате вашата продукция?

"Първоначално, ние започнахме в с. Динковица в един двор, но скоро се видя, че не е подходящо мястото. Тогава потърсих друго, видях един запустял стопански двор в с. Протопопинци и започнах там. Започнах с три семейства - 9 възрастни. Последното клане на щрауси правехме във видинския месокомбинат. Сега няма кланици. Асоциацията правеше опити да се утвърди един проект на малка кланица за щрауси. Тя е с квадратура около 200 кв,. има подобни в Белгия, в Холандия, там клането става по заявка. Примерно, днес 10 животни, по заявка на хранителна верига, защото във веригите се иска вече охладено месо. Щраусовото месо се транжира изключително трудно, всяка мускулна група се вади отделно. Обикновено месото се използва, като деликатесна храна и изкупващите го искат охладено, а не замразено. В голяма кланица изискването е да се затвори клането за други животни и да се обработват само щрауси. След това се дезинфекцира и така…в Белгия, Холандия , Люксембург се колят над 100 000 животни годишно."

Долавя се голямо съжаление и разочарование в гласа Ви…

"Да, много съжалявам, аз вложих много усилия. Във Видинска област ние бяхме 5-6 ферми в Кутово, Слана бара, Старопатица, идеята ни беше да се направи кланица, защото щраусът трудно се транспортира. Обикновено му се слага качулка на главата и се побутва."

Къде е основният проблем?

"Държавата не обръща внимание на новите неща, на условията на които трябва да отговаря един проект за създаване на кланица.Бавни процедура, бюрокрация…Аз бих започнал отначало, има инкубатори, имам всичко необходимо, но ако се създадат условия за реализиране на продукцията, иначе щраусите не са сложни за отглеждане. Издържат на ниски температури, даже горещините са им по-голям проблем"

Мит ли е това, че щраусът си заравя главата?

"Не, вярно е! Той постоянно я крие. Когато се почувстват заплашени, щраусите разперват пера и съскат. Нападал ме е щраус, една женска, те ритат напред, имат голям пръст, който завършва с голям нокът и ако реши да те ритне може да те разпори!"

В края на нашия разговор, малката Ники с радост ми разказа: "Дядо има зайчета, кучета, котета, пилета и 1 щраус". Децата на Емил са в чужбина, синът му живее в САЩ, дъщерята в Холандия. Вижда ги по празници и през ваканциите.