Тази година се навършват 160 години от началото на читалищното дело в България. И днес читатлищата са на особена почит, особено в малките градове и села, защото те са институцията, изиграла важна роля за просвещението у нас. Читалището е типично българско обществено явление и съчетава в себе си учебно-просветителска работа, творчество и самодейност. Идеята за читалищна работа в полза на общността се е превърнала в част от народопсихологията на българина. Читалищата винаги са били средище на високия български дух, устремен към просвета и самоусъвършенстване, който не е престанал да движи България напред през години.
В днешно време читалищата разполагат с библиотеки с художествена литература, към тях се откриват клубове по интереси, развиват се любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения. Читалищата обикновено разполагат със зала, където се отбелязват значими събития за местните жители, организират се празници и обществени събрания. Всяко читалище носи име, то обикновено е посветено на паметта на културни дейци и исторически личности.
Да откриеш читалище е почти възрожденско начинание, смятат наши съвременници, припомняки първите 130 читалища, които отварят врати по време на българското Възраждане. Тази година е на път да отвори врати едно съвсем ново подобно средище и то в оживения център на Бургас. Родено е от убеждението на група ентусиасти, че местното общество трябва да се сближава и сплотява и то по пътя на културата и изкуството. „Това не е комерсиален проект” – казва Лина Славова и представя себе си като културен мениджър на новосформираното читалище „Хамалогика“:
Ние сме група ентусиасти, които са се завърнали от чужбина, за да развиват дейност в родния си град Бургас. Започнахме да говорим, че има нужда да направим културен и социален център, като хъб, който да се развива и извън мащабите на един град. В един момент си дадохме сметка, че това, което витае в мислите и мечтите ни, си има българска дума и тя е читалище. Съзнаваме, че живеем във време, в което понятията за съвременна култура и ценности са се объркали в главите на българите, затова искаме посредством културата и изкуството да формираме наши общности, които ще се превърнат в двигател за развитие на обществото ни като цяло. Идеята е нашето читалище да отговаря на съвременните потребности от култура и изкуство. Иначе със стратегията си за читалище не се чувстваме нещо повече от читалищните деятели, които ги е имало преди повече от 100-150 години, искаме да покажем по-съвременен прочит на тази институция. Откакто започнахме кампания по учредяване на новото читалище ни се обаждат всеки ден различни хора и предлагат своите идеи и проекти. Засега програмата ни ще съдържа лекции, семинари и дискусии, възможности за обучение, всякакви нови алтернативни методи за разрешаване на стари обществени проблеми. До този момент подкрепа от държавата и общината нямаме. Дори за мястото, което ползваме, ние дължим наем. Имаме различни начини за финансиране, кандидатстваме към фондове, програми, организираме собствени инициативи. Виждаме, че възможности има и само трябва да протегнеш ръка, за да ги вземеш. Чрез работата си искаме хората да видят, че читалището не е архаична институция, а с идеи и желание можем да й дадем още по-голяма тежест и значение.Аз лично съм юрист по образование. В управителния ни съвет има също архитекти, фотографи, хореографи, издатели, музиканти. Ние решихме да съберем активните хора в града, такива, които организират джаз фестивали, театрални постановки, тези, за които дори не сме подозирали, че съществуват на територията на Бургас. Такива хора се свързват с нас и вливат енергията си в основната идея, да повлияем върху живота на общността. Много ни зарежда фактът, че когато имаме нужда от помощсе отзовават повече хора от очакваното. Сега, при ремонта на сградата, имахме нужда да се качат по стълбите около два тона строителни материали. Пуснахме молбата си в социалните мрежи, като се надявахме да се отзоват поне двама-трима. Изненадахме се, че ни отговориха 7 човека, а в деня, в който трябваше да се свърши работата дойдоха общо 12, на възраст от 25 до 55 годин. Оказва се, че има нужда някой да организира енергията на тези хора, да подаде добра идея и да покаже, че усилията си заслужават.
А откъде идва името „Хамалогика”?
Името ни има най-различни тълкувания. Чували сме дори, че ние сме културните хамали в големия град и то наистина се доближава до реалността. Истината е, че идеята за името се роди от нашата първа инициатива – събиране в парк със завързани хамаци към дърветата и четящи хора с книги. Нарекохме го хамалогика, като игра на думи за логиката на полегналите в хамака четящи хора. Оттогава това ни остана като прозвище. Официално откриване читалището няма да има, но със сигурност ще има събиране на много хора, наши съмишленици. Дотук всичко постигаме сами, а имаше момент, когато читалището ни нямаше дори стени. Така щезапомним нашия първи 24 май – празник на славянската писменост и култура. Много ни се иска да посрещнем хора, за да им покажем докъде сме стигнали. Когато всичко става с доброволен труд не можеш да се ангажираш с точни срокове за откриването на самото читалище, но все пак всички ще забележат нашия напредък в дързостта да направим ново читалище.