Видин през обектива на Ива

Ива Борисова получава първия си фотоапарат, когато е на 8 годинки. От тогава е страстта й към фотографиите. Сега тя е абитуриентка от ПМГ "Екзарх Антим I" и скоро заминава, за да учи на друго място, в друга страна.

Реших да я поканя да разкаже… да разкаже за Видин. Докато още е в града… След няколко месеца тя очаква да замине да учи в чужбина и едва ли ще се върне отново в стария град… като повечето нейни съученици. По време на разговора ми става и тъжно, и радостно. Преминавам през радостната емоцията от това, че Ива, като повечето видински деца, е умна, самоуверена и изпълнена с живот! А после ме връхлита мисълта, че поредното наше дете заминава…

Но тя вече не е дете, млада и амбициозна, нахъсана да пребори несправедливостите и да се радва на живота!

"Занимавала съм се с много неща, но фотографията си остава онова нещо, от което не мога да се откажа. Бях на 8 години, когато родителите ми угодиха на поредната моя прищявка, бях малка и не мисля, че е било много съзнателно заниманието, то си беше на ниво интереси и хоби. По-късно при порастването ми като цяло, четенето на книги, влиянието на изкуството, се обособи в мен по-сериозен интерес към фотографията. Не просто да видя нещо по определен начин, а и да го покажа по сходен от този, който го виждам."

Тя се занимава със стрийт фотография, фотография, при която се снимат случайни обекти и хора от улицата, правещи впечатление.

"Аз предимно заснемам неща от ежедневието. Занимавам се със стрийт фотография, силно казано, но щракам… Снимам портрети или масово популярните неща. Има много неща около нас, които всеки ден подминаваме. Така се и зароди идеята да направя няколко снимки на Видин. Подминаваме много красиви неща, които всъщност биха могли, погледнати през една малко по-различна фотографска призма, да бъдат илюстрирани като нещо красиво, което не е съвсем панелните блокове или проблемните участъци в нашия град."

Една от първите снимки на Ива, правена преди 7 години, е отражение в локва на емблематичен за града ни хотел. Виждаме и други обекти, свързани с родния Видин – корабите, акостирали на брега, превърнати в заведения:

"Обикновено корабчетата се снимат в един мъглив и мрачен тон, а едва ли има такива подобни в много градове на страната ни и ми се стори, че е добре да бъдат представени под малко по-различен ъгъл. При мен нещата сами си се нареждат, аз просто си минавам, щракам и заминавам."

Защо черно-бели снимки?

"Много трудно бих могла да снимам цветно, тъй като архитектурата, която в другите държави е малко по-синхронизирана и балансирана, при нас естетическото виждане за нещата е останало леко на заден план, така че, ако трябва да снимам цветно, това много ще ме затрудни. Трудно ще балансирам една хубава сграда в старинен стил и една съвременна, санирана…"

Ива снима красотите на Видин, какво я провокира да го направи?

"Фотографи в гарда- много, но малко се показват снимки на града ни, които да те накарат да дойдеш тук. Имам една позната от Велико Търново, изключителен фотограф, в пълния смисъл на думата, тя е виновникът да започна да снимам. Направила е спиращи дъха снимки, които като погледнеш, имаш желание да отидеш там. Разглеждайки един ден нейните снимки, се замислих, защо снимам от 10 години, а нямам и аз такива снимки, които да накарат някой да дойде тук? Постоянно сме в новините, оглавявайки разни черни класации за какво ли не, нищо положително, разбира се. Реално Видин е бил един много красив град."

Ще продължиш ли да се занимаваш с фотография професионално?

"Не, предпочитам да гледам от художествената, а не от комерсиалната страна на това изкуство. Фотографията за мен лично е удовлетворение, а дали ще бъде финансово обезпечено, не мисля, че е на дневен ред."

Нямаш селфи снимка…

"Нямам, няма и как да имам, аз съм много критична към подобни… Не знам как да го дефинирам това… Някаква модна тенденция, която вирее много широко сред моите връстници, явно просто е модерно да се излагаш…! Аз лично снимам нещата, които ангажират вниманието ми, след като някои снимат храната си например, явно това ги вълнува, щом това ангажира вниманието им, нека си го снимат…"

Кои са местата в нашия град, които могат да провокират човек да си стегне куфара и да дойде да ги види с очите си?

"Изключителна архитектура има Видин, тази която не е била съсипана по време на комунизма, за да бъдат построени разни многоетажни блокове. По-красивата част е старата част на града, недокосната от модернизацията.

Разглеждала съм снимки на стария Видин, много по-качествени са и по-стойностни от всяка следваща и нова такава, а това е много тъжно."

Какво е за теб Видин?

"Надявам се, че Видин няма да остане за мен като спомен просто. Надявам се, че ще се съхрани и когато след 20 години се върна, тъй като скоро ми се очертава заминаване – трайно и окончателно, та когато се връщам след един по-дълъг период от време, се надявам да видя прогрес и да не се окаже случайно, че за тези 20 години във Видин няма нито една хубава снимка, но пък селфита в огледалата- много. Трябва хората да започнат да се разхождат повече и да оценяват това, което имат, а не само в кръчмите в петък вечер да се "интелектуализират"."

Където и да си, не забравяй града ни!