Пианистката Даниела Дикова - за традициите на Гергьовден, старите възрожденски къщи, трио "Арденца", "Viva Piano" и народните танци в училище

Днес, в празничното ни "Радиокафе" гост е пианистката Даниела Дикова, една смела дама с много проекти. Ама наистина много. Но разговорът ни започва от традициите на Гергьовден, от спомените й от детството и от дядо й, който се е казвал Георги. Даниела разказва за старата къща в Герман (от 1886г.), в която от години водят деца от местното училище, за да видят как са живели някога българите. Именно в тази къща, на една стара маса с покривка ("плетена от баба ми и колосана от мен", както каза Даниела Дикова), тя ще запали свещ за Свети Георги.

После ще стане дума за финалния концерт от цикъла "Magic Romantic" на "нейното" трио "Арденца" (в което цигуларка е именничката Галя Койчева), който ще бъде посветен на австрийската романтика. И тъй като това е съвместен проект със Софийската филхармония, солист ще бъде Михаил Живков, кларинетист в оркестъра, а програмата по традиция ще представи както признати шедьоври, така и непознати у нас творби. Тук има една много интересна история за произведение, спечелило конкурс в края на 19 век, като председател на журито е бил Йоханес Брамс. И оттук разговорът преминава към онези българи, които през първата половина на 20 век са се изучили в най-престижните европейски консерватории и след това са се върнали, "защото са осъзнали, че за да са част от Европа, няма нужда да живеят в Париж или Виена, защото България е Европа"; за традициите и как, "за да стане нещо традиция, то трябва да е живяно и следвано от три поколения", за конкурса "Вива пиано" и стотиците деца от цяла България и не само, които изпълват комплекса на зала "България" и защо е изключително важно да се свири на пиано, дори ако детето няма намерение да стане (професионален) музикант. Защото музиката ще бележи живота им с хубаво завинаги, ще ги "води" в концертните зали, ще "зарази" и децата им някой ден..."а свиренето на пиано помага във всичко - от шофирането до организацията на деня", както и за това, че на Запад (както все още казваме) е нормално да започнеш да свириш на пиано, когато си на 30 или 40 години, "защото урокът по пиано е по-евтин от часа при психотерапевта".

Засягаме и темата за изучаването на народни хора в училище - за това, че всеки трябва да познава фолколра ни и да може да го демонстрира, че това е визитната ни картичка (тук Даниела също има проект, при това от години - етнофестивал в град Рила, на който европейци споделят собствените си традиции и музика и се учат на наши), но и с лек скептицизъм от страна на нашата гостенка дали учителите по физическо могат да се справят адекватно с тази задача, както и с мнението й, че всяко училище има бюджет за извънкласни дейности, който би могъл да се използва за "наемането" на млади танцьори и хореографи, които да запалят децата по родния фолклор и хора.

Чуйте разговора - интересен е, хем празничен, хем изпълнен с даващи храна за размисъл теми и мнения.

Даниела Дикова е родена в София, заършила е Националната музикална академия в София при проф. Лили Атанасова. От 2007 е част от създаденото от нея трио "Арденца", има и фондация със същото име, с която реализира различни проекти. Отскоро е доцент по музикален съпровод в академията, в която цял живот е била корепетитор.

.