Райна Димитрова: "Всичко, което създаваме с любов, носи по мъничко от нас самите"

"Защото всичко, което човек създава с любов, пази по мъничко от неговата енергия", обяснява ми с усмивка Райна.

Родена е преди 80 години в нашия край. Младост, любов, майчинство, трудова кариера- всичко важно в живота й се е случило тук- в нашия Български Северозапад. Пораснала е във видинското село Гомоторци. Носи го в сърцето си и сега. Работила е във Видин, тук е преживяла голямата си любов, отгледала е дъщеря си, тук живее и сега, с очакване да чуе телефонния звън, а след него и гласа на любимия си внук. Когато на 65 години тръгва за Америка, най-важното, което взема със себе си, е надеждата да се върне- жива и здрава при своите близки тук- у дома. Сега нейна грижа и страст е клубът за възрастни хора "Златна есен".

"Докато бях в Америка много се интересувах и много неща научих за това как подреждат живота си възрастните хора. Там грижата за тях е много голяма. Искам да пренеса каквото е възможно от видяното там и у нас", казва ми Райна. Тръгваме с нея от детството, минаваме през празниците и делниците на младостта и нейните зрели години, редим спомени за театрални спектакли, репетиции, рецитали, хорови концерти, прекосяваме надежди, страхове, болки, които са подреждали живота й до сега.

Седнали сме с Райна Димитрова в просторния и светъл клуб "Златна есен". Над нас грее в топли тонове иконата на Божията майка. И защото днес е Велика събота, разговорът ни съвсем естествено възвива към християнството, вярата, семейните традиции, спомените. Аз питам за детството, а Райна ме изненадва с признанието, че когато наближи Великден, винаги си спомня за годините, когато живее и работи в Чикаго. 10 години живее и работи на хиляди километри от своя роден край.

"Не се свиква с това. Поне аз не свикнах", признава Райна. Болката по родината постоянно гложди душата й и това е причината наранената й душа да започне да ражда стихове.

"Носталгията отключи в мен поезията", признава Райна. Написаното събира в книжка- "Съдба благословена".

Много е видяла и преживяла тя през своите 80 лета. Тръгнахме от нейното детство и вървим през спомените от младостта и зрелите й години, до периода, който тя нарича "новото време"...

"Отиде си моят най-близък човек, моят другар в живота. Останах сама. Внукът ми беше в техникум. Дъщерята и зетят, и двамата инженери- работеха в Кремиковци, но останаха без работа. Реших, че мога и трябва да помагам. Така започна моят "американски" период. Вярата в мен никога не ме е напускала. Така съм възпитана. Вярата в Бог никога не ме напускала. Вярата в Бог ме е крепяла през всичките ми дни. В тежки моменти намирах утешение в моята вяра. Но вярата не е само в построения храм. Истинският Божи храм е вътре в човека. Само да си помисли човек за Бог и Бог е до него. Вярата спасява човека. И помага. Помагайте на другите. Така сме в единение с Бога- когато помагаме", казва Райна.

Провървяхме пътя на нейните 80 години... Разказа ми тя как са се подготвяли за Великден в нейното голямо семейство, когато с нейния брат и сестра са участвали в шаренето на великденските яйца; за това как нейната баба й е предала майсторлъка за месене на великденски козунаци; за традицията на празника да се "раздава" за душите на мъртвите ни близки.

"Баба ми казваше, че те чуват имената си, когато им "раздаваме" и така са с нас и знаят, че ги помним. А ние чрез "раздаването" пазим духовната си връзка с тях- за да ни помагат, когато сме в беда", споделя Райна. Поговорихме си с нея за много неща. Много остана и несподелено. Обещахме си пак да ни гостува. В края на нашия разговор тя ми напомня:

"Тази нощ да си вземеш огън от храма и да си го занесеш у дома. След 12 часа, когато свещеникът изнесе новия огън- от него да си запалиш свещичка. Тази свещичка неугасена трябва да стигне до всеки дом. Там се оставя пред иконата на Майка Богородица- с молитва за здраве, за благополучие, за мир и любов между хората."

Христовото Възкресение е най-щастливото събитие за християните по цял свят, защото е поличба за спасение. Чрез учениците си Синът Божий оставя завета си към всички нас: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света." Нека с открити сърца посрещнем тази нощ раждането на новата надежда, че светът може да бъде по-красив и бял. Това е нашето пожелание, на екипа на "Калейдоскоп"- Ваня Минева и Силви Сливенов.