Защо "фолк-рок"?! Ами защото това всъщност си е традиционна фолклорна балада с оригинално заглавие "Rising Sun Blues" ("Блус на изгряващото слънце"). Въпреки че (както при повечето песни с подобен произход) авторството е трудно за установяване и въпреки многобройните версии, базирани на музикални сходства с пени от 16 и 17 век, първите сигурни свидетелства за нейната поява са от 1905, когато тя се "появява" и се пее сред миньорите отвъд океана.
Тя е издирена и записана (заедно със стотици други) по време на обиколките из Кънектикът на Алан Ломакс - куратор на Архива на американската фолклорна песен в Конгресната библиотека във Вашингтон. Първият запис (все още под оригиналното заглавие "Rising Sun Blues") е от 1933 година. Следват още много, включително от страна на Нина Симон, Джоан Бейз, Боб Дилън, Джони Холидей (с френски текст, естествено) и много популярния певец и комедиант Анди Грифит.
И ...стигаме до 1964 година. Тогава британците от "Animals" са на турне с Чък Бери, чуват песента в един клуб и решават да я запишат. Първоначално започват да я свирят на живо и с нея да завършват своята част от съвместната програма с Чък Бери. Записват я през август с дължина 4 минути и половина - немислимо дълга за онези времена, която много притеснява продуцентите на групата, които и без това не били убедени в потенциала на "Къщата на изгряващото слънце".
Каква недалновидност! Защото песента буквално "изстрелва" "Animals" на върха - и в британските, и в американските класации, което ги прави първата британска група (извън "Бийтълс") с първа позиция отвъд океана и поставя началото на "британската инвазия". Счита се и до днес за "британска класика", комбинирала една старинна мелодия с новия ритъм на времето.